По повод публикуваната на 09.01.2026 г. статия във Faktor.bg със заглавие „Нов закон за предоставяне на убежище подменя духа на Конституцията“.

Уважаваме правото ви да поставяте във фокуса на общественото внимание, различни гледни точки. В този случай обаче е представено едностранчиво мнение, без да бъде потърсена за коментар Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Още повече, че в случая се изнасят факти, които са неверни и подвеждат читателите, правейки некоректни и манипулативни внушения или иначе казано: един работен документ, представен като „закон“ е прочетен така, както дявола чете евангелието. 

Нашата позиция:

На първо място: Нов закон няма – не е внасян нито в Министерски съвет, нито в Народното събрание. Няма и внесен проект на закон. Има единствено работен документ, с работно заглавие, по които текат обсъждания. В този смисъл внушението, че „нов закон за предоставяне на убежище подменя духа на Конституцията“ категорично не отговаря на истината, няма нищо общо с реалностите по законодателния процес и прави неверни внушения. 

На второ място: Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет работи изключително добре с неправителствените организации – ние сме партньори в общата си работа по реализиране на политиките в грижата за хората, бягащи от война, напуснали дом и родина и нуждаещи се от убежище и подкрепа. Но, има една, макар и малка част неправителствени организации, които имат други цели и опитват да използват Агенцията за обслужване на собствените си лични интереси, а 

миграционните процеси - да превръщат в доходоносен бизнес

На трето място: С решение на правителството от февруари 2025 г. на Държавната агенция за бежанците е възложено задължението до юни същата година да внесе в Министерски съвет проект на нов закон в областта на убежището. Това не беше спазено. Встъпвайки в длъжност през юни 2025 г. ние, като ново ръководство, реагирахме веднага на създалата се ситуация, стартирахме процеса, създадохме работна група и започнахме активна работа, за да изпълним решението на правителството.

И не на последно място: Екипът, който започна работа от месец юни работи всеотдайно, високоотговорно, професионално и упорито всеки ден, включително събота и неделя, за да се навакса забавянето. 

Важно е обществото да знае, че има държавна политика в тази област, тя е дефинирана в законите и се привежда в изпълнение от Държавните органи и институции, една от които е и Държавната агенция за бежанците. Миграционните процеси са проблем както в световен, така и в Европейски аспект, а България като част от тези общности дава своя принос за разрешаването на проблемите. 

Мигрантите не са просто едни хора, които бягат от едно място на друго и просто трябва да им бъде дадено убежище, както смятат някои хора. Мигрантите са една пъстра смесица от млади хора, възрастни хора, деца, семейства, хора в неравностойно положение. Тези хора трябва да бъдат приети, да се определи техния статус и да бъдат отсети хората с недобри намерения, терористи и опасни за националната сигурност от хората, които действително се нуждаят от закрила. 

Да бъде осигурена закрила не е просто да получат някакво убежище, а да бъдат настанени в центрове, където 

да са осигурени всички условия на живот

 Това означава да им бъдат осигурени също всички социални услуги, издаване на документи, достъп до работа и професионална реализация и съответно, последваща интеграция в обществото. В тази си дейност Агенцията си взаимодейства с министерството на вътрешните работи, с Министерството на външните работи, Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на образованието и науката, здравното министерство, Агенцията за закрила на детето, общини и редица други органи и институции. Това е огромен труд и отговорност, за които трябва да знае обществото и да не се поддава на манипулативни твърдения и злонамерени публикации. Освен в национален аспект Държавната агенция за бежанците си взаимодейства с редица международни организации и институции на Европейския съюз, което я прави и част от дейността по предоставяне на международна закрила, какъвто е и общоприетият термин. 

Отново подчертаваме, че това е държавна политика, която се провежда в хармония с международните норми и не е самодейна дейност на самоназначила се администрация.

Защо законът е необходим и защо е толкова трудно да бъде написан?

Както е известно закон се прави, за да бъдат уредени определени обществени отношения. Известно е също, че различните области на обществения живот се уреждат с различни специфични или специални закони. В дадения случай такава потребност възниква поради нарасналият миграционен натиск през последните десетина години, а конфликтите в Близкия изток и Африка не дават основания за очакване на прекратяване на миграционните потоци. 

Досегашният Закон за убежището и бежанците е писан в една малко по-друга обстановка, когато България не е била част от Шенгенското пространство, нито част на еврозоната. Сега, когато сме част от тези пространства се налага хармонизиране на процедурите по регулиране на миграцията. Налице е обща Европейска политика в тази област и съвсем очевидна е необходимостта от промяна на закони и подзаконови актове, които да съответстват на цялостната политика на Европейския съюз. Разработваният вариант за нов закон има точно такова предназначение. 

Разработването на проекта за закон обаче е съпроводено с редица трудности. Както е известно, до 12 юни 2026 г. държавите членки на ЕС са задължени да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да хармонизират националния си закон с европейската правна уредба и да съобщят тези разпоредби на Европейската комисия. Държавата следва да осигури, считано от 12 юни 2026 г., прилагането на разпоредбите от пакета документи на ЕС в областта на миграцията и международната закрила. За тази цел държавата е ангажирана да въведе в националното право разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1346 и да определи мерки за приложението на регламентите. Със свое решение № 883 от 19 декември 2024 година Министерският съвет създаде организация за изработването на изцяло нов закон в областта на убежището, като в изпълнение на това решение министър-председателят създаде работна група, която да изготви проект на нов закон, така че да бъде възможно прилагането на Пакта от 12 юни 2026 г.

Отново ще кажем – до юни месец на 2025 г. почти нищо не бе направено по проекта на закон. С идването на новото ръководство на Държавната агенция за бежанците процесът стартира отначало. 

Трябва обаче още веднъж да се  подчертае, че това е все още работен вариант, който не е извървял пътя на съгласуване и обществено обсъждане.

Защо има съпротива към изготвянето на нов закон?

Съпротивата срещу изготвянето на този закон идва основно от две направления. От една страна, съпротивата произтича от хора и организации, които смятат, че прилагайки общата европейска политика в областта на миграцията се нарушава националната самостоятелност и суверенитет. Тези хора не искат или не могат да приемат факта, че България е част от международни структури и е държава-членка на Европейския съюз, на Шенгенското пространство, а вече и на еврозоната. Това е обвързано с редица задължения, но това важи и за всички други страни. Присъствието на България в тези международни общности открива значително много повече възможности във всяка една област.

От друга страна, съпротивата идва от хора и организации, които са превърнали миграционните процеси в доходоносен бизнес. Проектът на нов закон им ограничава тези възможности. Това ги кара да произвеждат голямо разнообразие от манипулативни твърдения и дори агресивни личностни нападки.

И в двата случая обаче истинските цели и намерения са добре прикрити зад етикетите за суверенитет, нарушаване на правомощията на една или друга институция, дори нарушаване на изискванията на Конституцията.

Иван Иванов

                Председател на Държавната агенция за бежанците    

                при Министерския съвет