Христо Слави Рачев*

Приближава денят, когато съм се появил на този свят. Английски и американски пилоти се опитват да уцелят с бомби по-забележителните сгради в София. Майка ми, със  специфичен тръс на бременна жена решава, че няма смисъл да слаломира между бомбените ями и заминава за с. Брегаре. В банатската къща на баба Мария и дядо Антон, в стаята с копринените буби, се раждам с очевидна непоносимост към крясъци и бомбастични слова.

На снимките е Амалия. Внучка на опълченеца Никола Джаров, сражавал се на Шипка с украйнските си и полски другари. Снимах Мая по всички правила на портретната фотография, майтапехме се, същински Джани ди Венанцо /операторът на Фелини/. Използвах  просветка, контрова светлина, максималния фокус на “Зоркий-4”, правилна композиция, задължително дългофокусна оптика и фон на флу. Представих дузина фотографии, след устният изпит ме приеха в БНТ.

Приближава датата на моето безсмислено раждане, на същия ден в друга година се появихме в Ленински райсъвет София, за да изслушаме глупостите на гражданското бракосъчетание и ето на нашия празник 19 април, кой знае защо - шансът е 1 към 365, ще се провеждат поредните ялови избори. 

Български избори на руски протежета.

Тези предатели на Левски, Ботев, веднъж избрани, щом се озоват в кабинетите, веднага поставят портретите им. Знаят, подсъзнателно, че това е слабото им място, склонността им към предателство, грабеж на пачки, имоти и власт. Видиш ли зад някого портрет на Левски, това е предател. Не го е предал, само защото се е родил по-късно. 

Отново са заложени все същите, предизборни капани и примки за дивеч. Дивеч, идва от дивост, дивотия, неопитоменост. Дивечът видя ясно, как Русия нахално внедри Радев, слуша с години неговите дрънканици, в стил старшина на вечерна проверка пред полузаспали новобранци. Дивечът върти очи, продължава да се ослушва и да “верва” на глупости… Глупаците тук не са трима. Тук се разстъпят над три милиона забележителни дръвници.  Доньо Донев е знаел отлично това, хе, хе, не са много, приспал е цензурата. 
Всички избори до днес не позволяват друго тълкуване: популацията на дивеча расте и той халюцинира, че ако се върне и заживее в евразийската джунгла, ще прокопса. 

Кой в социализъма или дивия империализъм е щастлив. Кой.

На нашата семейна дата 19 април ще защракат капаните и засвистят примките; хиляди, народ – ще завият от болка и унижение… Дивечът сам се улавя. Дивечът ще бъде впримчен, по една единствена причиноследствена връзка  – издивял е.

Ще го дерат дълго и болезнено. 

Но ние ще празнуваме и ще гласуваме. Поне да откачим две жертви, настъпили лековерно вълчите капани на Радев-Решетников, на Възраждане, Меч, Величие, на опротивялите Тошко и алабалабанов, на Боко, Шиши, Кузман…е нямат край.

Как допуснахме волгините в Европа,  москвичите, райчевитите, студията на василевите, Карбовски да осеят страната с вълчи капани и монументи…Как ли, ето как: 

Чрез български избор на руски протежета.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.