Проф. Калин Янакиев, Портал Култура

Когато през изминалите години (неведнъж) съм писал за политическата глупост на немалка част от българския народ, неизменно съм предизвиквал гневното „разкудкудякване“ на „патриотични“ комплексари, които ме обсипват с ругатни. Трябва да знаят обаче, че ни най-малко не ме засягат. Защото, че политическа глупост действително съществува (и резистира) сред мнозина от „скъпите ми сънародници“ за мен е несъмнено.

Ето например не мога да се начудя колко пъти те ще повторят отдаването на ентусиазирано, обнадеждено доверие на единични фигури, които обещават „да ни оправят най-сетне“. Както казах в една от предишните си колонки, тази глупост се прояви за първи път през 2001 г. с идването на „царя“ и тогава имаше поне някакъв исторически корен (ония „славни години“ от 1934 до 1944 г. – без партии и политика). Освен това Симеончо действително се водеше цар, а царят по дефиниция е еднолична власт. И ето през онази година той се изстъпи на политическата сцена (или по-точно го изстъпиха) и много хора се втурнаха да гласуват „за царя“. На съвсем резонните забележки, че доколкото България поне от 1991 г. е парламентарна република, ние ще избираме не „цар“, а народни представители, на които „царят“ би могъл да е най-много партиен лидер и които – тези народни представители – ще гласуват закони, ще излъчват правителство, ще управляват, а пък ние, „гласуващите“, почти нищо не знаем за тях, никой не обръщаше внимание. Като пълни лунатици всички гласуваха „за царя“ и толкоз. И в резултат, спомнете си – получиха един букет от никому неизвестни „много успешни младежи, дошли от Европата“, от амбициозни университетски юристи и отстъпници от старото СДС, управлявани всъщност от „коалиционния партньор“ Ахмед Доган.

„Царят“ така и не стана, разбира се, цар

и нищо „не оправи“ за измислените си „800 дни“. 

След това се появи „страхотният“ ловец на бандити с коженото манто Бойко Борисов, който също еднолично щеше „да ни оправи“. Той обаче успя да си създаде клиентела и постепенно да събере под крилото си кариеристи от другите (най-вече десни) партии и вместо „да ни оправи“, завладя за десетилетие страната ни. Комплексът да избираме едноличен „оправяч“ обаче си остана и даже от избор на „оправяч“ регресира до абсурден избор на – извинете за неприличната дума – „големи п*чове“. В парламента ни навлезе цяла шоу-компания – хората „на Слави“. С каква кауза, с каква политическа ориентация, с какви политически намерения – никой не се интересуваше. Те са „много популярни“ – сред широките маси – със скечовете си, с чалгата си… И ги пратиха в Парламента, където не се пее, не се прави шоу, а се… законодателства.

Постепенно, през последните пет-шест години едноличните „спасители“ и готините „п*чове“ се изхабиха. Започналият с дългото кожено манто народен бабаит стана банален, отчетливо бе подчинен от формиралата се олигархия, ренегатите, събрани под крилото му, напълняха и се обезличиха, а „шоумените“ се превърнаха в гротесков „слугинаж“ на същата олигархия. Стана необходимо да бъде „хързулнат“ на народа нов едноличен „спасител“, „оправяч“, „цар“ и т.н.

И ето – намериха го: Румен Радев

През годините на постепенния залез на Борисовщината непрестанно ни осведомяваха, че той „поддържа неизменно висок рейтинг“. Съвсем естествено – нали беше встрани от оперативната политика, нали обединяваше около себе си инак разделените на политическия терен „изконни български русофили“ (и от кресливото Възраждане, и от залязващата БСП); нали олицетворяваше също изконното „народно мрънкане“. Следователно дойде времето „да скочи“ в разбълникалото се блато.

Най-одиозното за мен обаче е, че за пореден път политическите глупчовци (да – глупчовци) у нас позволиха да им се инсталира еднолична фигура. Дайте си сметка: всеки от решилите (или почти решилите) на предстоящите избори да гласува за т.нар. „Прогресивна България“, ще ви каже, че през април ще гласува за… Румен Радев. Не за партията му, не за коалицията му, не за обявените му вече кандидат-депутатски листи, а именно „за Румен Радев“. Е, добре – изборите след месец са за новия Парламент. Какъв би могъл да бъде в него Румен Радев?

Персона, умножена по 240?

Партиен лидер на съпартийците си? Припомням, че той не се осмели да стане дори такъв. Давате ли си следователно сметка какво ще получите като гласувате „за Румен Радев“? Ще ви обърна внимание на очевидното, което обаче сте слепи да видите. Ще получите поне петима сигурно избираеми за депутати… спортисти – волейболист, плувец и (доколкото си спомням) май дори… акробат. Сетне, ще получите поне седмина почти сигурно избираеми за депутати военни – пенсионирани офицери от запаса. И разбира се ще получите почти всички най-близки чиновници, съпътствали президентството на Радев през изминалите девет години; ще получите отличаващите се с безличието си (чуйте този парадокс) Гълъб-Доневци, Димитър-Стояновци и т.н. Малко по-скрити, но лесно идентифицируеми, ако си направите труда да ги проверите – ще получите бесепарски ветерани, започнали кариерата си във времето на… Жан Виденов. Е, уважаеми, като гласувате „за Радев“, утре ще получите ето тази компания. Точно както, когато през 2001 г.

гласувахте „за царя“, получихте неговата компания

Не си ли давате сметка за две не очевидни, а направо очевадни неща? Румен Радев – оказа се, всъщност няма партийни кадри, няма дори, както си мислеха, политически фигури, склонни да напуснат досегашните си партии и да се присъединят към него, няма т.нар. „изтъкнати общественици“, популярни „публични фигури“, които да закачи като брошки и да ни заслепи с имената им. Някакъв кмет на… Полски Тръмбеш, някакви неизвестни актьорчета (дали не приятели на дъщеря му). Компания, несравнима дори с „много успешните момчета“ на „царя“. Жалка компания, излагаща „архитектите“ на „проекта Радев“.

Всъщност гласувайки „за Радев“, ще получите тези хора, уважаеми!

Защото, за ваше съжаление, Румен Радев, както вече казах, няма как да се умножи по 240. Дайте си сметка по-нататък (ако можете) и за още нещо. С жалък, следващ модела на Слави-Трифоновите шоуменчета популизъм, се опитва да ви залъже Радев с тия „изтъкнати спортисти“ в листите си. Те, видиш ли, както ни заговори журналистическият пък „слугинаж“, били след „разочаровалата хората политическа класа“ единствените, които с успехите си „обединиха народа“. Нямам нищо против спортистите (макар да не се интересувам от спорт), но… за къде ще избирате „обединилите народа“ спортисти – за спартакиада, за олимпиада или да изработват закони? Актьорите, за да правят спектакли в НС, или стендъп комедии? Е, ще ми отговорят може би – всичките тези, понеже (уви) сме парламентарна република, ще трябва да изберем, гласувайки „за Радев“, но всъщност…

всичко ще командва той, генералът

Какво обаче, опитайте се да ми го очертаете дори приблизително, ще командва той? Какви намерения има за „спасяването на страната ни“? Какво сте чули по управленските въпроси от него? Какво изобщо за цели девет години сте чули от него? Освен наизустените новогодишни послания, освен популисткото му мрънкане срещу влизането ни в еврозоната, освен че „Крим е руски, какъв да е“? Какъв следователно е източникът на вашите надежди?

Надежди за какво ви вдъхва Радев?

За какво „ще командва“ той своите депутати, които собствено ще изберете, като „гласувате за Радев“ и как собствено ще ги командва той? Като президент (какъвто вече не е), като генерал (от запаса), като партиен лидер (какъвто не се реши да стане)?

Добре, най-вероятно, както ни сочат социологическите сондажи, Радев ще спечели немалко на предстоящите избори (макар – както вече се вижда – някаква специална „грандиозна вълна“ няма да вдигне – напротив, преди да е дошла до брега, тя още сега започва да се спихва). Само че ентусиазираните му избиратели ще получат именно това, което казах: едно жалко повторение на НДСВ, една мешавица от сиви довчерашни чиновници, един пенсиониран офицерски гарнизон, един миманс от спортисти и едно подводно течение от онзиденшни „Жан-Виденовисти“. И избралите ги ще трябва да видят как това жалко повторение на НДСВ се спихва с бърза скорост. Ще трябва да го преживеят (и ние заедно с тях), защото както казах в началото, политическата глупост е дълбоко, дълбоко внедрена в немалка част от нашия народ.