NYT: Изненадата няма да е резултатът от изборите в Русия, а това, което ще последва

В петък, 18 септември, в Русия започват тридневните парламентарни избори, които едва ли ще поднесат политически изненади. Все повече руснаци обаче се интересуват не толкова от резултатите, колкото от това какво ще предприеме Кремъл след вота – особено по отношение на войната и икономиката, пише The New York Times.

Изборната кампания преминава при изключително строг контрол от страна на властите.

Единствената партия, която открито се обявява против войната – „Яблоко“ – не беше допусната до изборите, а предизборната активност на останалите кандидати остава вяла. В социалните мрежи дори се появиха сатирични видеа, показващи празни телевизионни дебати, на които няма кандидати. Сцената е показателна за липсата на реална политическа конкуренция.

Зад фасадата на изборния процес обаче в Русия се натрупват все повече проблеми. След началото на пълномащабната война страната е изправена пред сериозни икономически и социални напрежения. Украинските удари срещу руски петролни рафинерии доведоха до недостиг на бензин в редица региони и до опашки по бензиностанциите. В същото време огромните военни разходи продължават да оказват натиск върху руската икономика.

На този фон отново се засилват слуховете за нова мобилизационна вълна. Кремъл толкова упорито отрича подобни намерения, че някои руснаци започват да вярват на уверенията му. Други обаче гледат на ситуацията доста по-песимистично.

„Живеем в условията на война и хората започват да го разбират“, казва пред журналист на изданието руски шофьор.

Признаците на нарастваща тревожност се виждат и в социологическите данни. Според юлско проучване на Фонда за обществено мнение близо 60% от руснаците заявяват, че хората около тях изпитват тревога. Това е най-високият дял за последните четири години.

Успоредно с това се наблюдава и необичайно поведение на банковите вложители. През юли руснаците са изтеглили от банковите си сметки повече средства, отколкото през която и да е друга година от последните шест години, посочва финансовият директор на „Сбербанк“ Тарас Скворцов пред руското бизнес издание РБК.

Според The New York Times се променя и публичната реторика на властта. Руската пропаганда все по-често признава наличието на страхове и трудности, вместо да представя страната като място, в което „всичко си върви нормално“. В същото време обществото е призовавано да се сплотява около Владимир Путин и да продължава да подкрепя войната срещу Украйна.

Наред с това се появяват все повече признаци на умора от войната. Студентът Ярослав, който е получил електронна повиквателна, разказва, че се опитва да избягва камерите за лицево разпознаване в московското метро.

„Кога всичко това ще свърши?“ – тази фраза все по-често се появява в разговорите, казва учителят Павел от Новосибирска област.

Виталий, шофьор от Татарстан, също смята нова мобилизация за неизбежна, въпреки публичните уверения на Путин, че такава не се подготвя.

„Местните предприятия изпитват трудности. Толкова много хора загиват. И ако ме попитате, аз и досега не мога да разбера заради какво е всичко това“, казва той.

Така според The New York Times истинската интрига около руските парламентарни избори може да се окаже не в самия вот, а в това какво ще последва след него. При липсата на реална политическа конкуренция вниманието постепенно се измества към икономическите проблеми, недостига на горива, военните разходи и страховете от нова мобилизация.

Руската опозиция практически е отстранена от изборния процес, а политически активните граждани са изправени пред избор между бойкот и протестно гласуване. Междувременно Кремъл разчита на административен натиск и контролирана изборна среда, за да гарантира предвидим резултат.

faktor.bg