Румен Динев*

Нищо по травиално в българската медийна среда. След три дни всички ще забравят за скандала, ще остане единствено един привкус във всички нас на нещо недоизказано, на липса на перспектива и изход към нещо по -добро.
А относно същността на спора, абстрахирайки се от взаимните обвинения между министъра на здравеопазването в служебния кабинет д-р Стойчо Кацаров и директора на УМБАЛСМ „Пирогов“ проф. Асен Балтов, никой не се старае да вникне.

Какви са обвиненията на министъра:

На базата на направена проверка, е установено заплащане от НЗОК на голям брой несъществуващи хоспитализации, което е ощетило НЗОК с около 1 мил. лева.

Какво е обяснението на директора и част от колектива:

За да обезпечим лекуването на пациент, сме принудени да му изпишем несъществуваща диагноза, за да може да го лекуваме качествено.

В мой превод, това звучи така:

Част от плащанията за определени пътеки са толкова малки, че ние не можем да постигнем изпълнението на заложените медицински дейности, включени в дадена пътека и сме принудени, да осъществяваме хоспитализации по скъпа пътека, за да лекуваме пациентите с необходимото качество според тяхната диагноза.
Не вярвам да има нормален човек, който да не се запита: 
- Защо има цена на пътека, която не съответства на нейната реална стойност;
- Ако всички пътеки, са оценени по единни критерии, включващи труд, консумативи, апаратура, режийни, амортизационни и т.н. разходи, както е направено във всички европейски страни, дали няма да е в полза на лекари, сестри и друг персонал, участващ в лечебния процес, а също така и за пациента;
- Дали това няма да върне доверието между лекар и пациент, което сега е на ниво-  нямам друг изход.

В програмата на Републиканци за България, ясно е показана посоката и първите стъпки за излизане от този път без изход.
Сега ще го опиша с малко детайли.

Мястото на коня в здравеопазването

Спомнете си далечната 1998 г., когато от системата „Семашко“, където държавата, централизирано,заплаща така нареченото „безплатно здравеопазване“, преминахме, към нещо подобно на модерно европейско здравеопазване, та от тази далечна година конят, който трябва да тегли каруцата на здравеопазването е поставен зад нея. Всички опити, да се впрегне конят пред каруцата, срещнаха хаотичен, но доста масов  отпор.
Естествено, под каруцата, имам предвид системата за обществено здравеопазване, в която всички ние се возим мърморейки, а когато имаме истински здравен проблем, скачаме и се опитваме да яхнем коня, за да си го решим. Трудна и невъзможна задача.
Дойде време да определя и какво стои зад алегорията кон. Това е финансирането и системата по изразходване на тези средства.
Ако след краха на социализма и неговата система „Семашко“, липсата на каквито и да е средства, бе мотив, финансирането на общественото здравеопазване да е на остатъчен принцип, то сега, когато сме последни по БВП, но сред едни от 28-те най-богати страни в света и разликата с тях не е 100 пъти, а само 3 пъти, следва да знаем какви средства са ни необходими за покриване на нуждите на населението с медицински услуги. Следователно 

ще оценим всяка медицинска дейност, с всичките и компоненти, труд, логистика, амортизация, консумативи, лекарства

 Лекарят, независимо от неговата специалност, сестрата, рентгеновият лаборант, физиотерапевтът, санитарят ще имат строго регламентирано и оценено място в цената на всяка процедура. Дали ще продължим с Медицински пътеки, или с Диагностично свързани групи, това няма да промени цената на медицинските дейности. Така, фрапиращите диспропорции в заплащането на отделните специалисти, ще бъдат лош спомен.
Лекарите и специалистите по медицински грижи, заслужават адекватно заплащане за своя труд, което да е адекватно на способности ценз и участие. Тогава, нерегламентираните плащания, ще бъдат силно редуцирани, удовлетвореността на пациента висока и доверието между лекар-пациент възстановено.

Това е първият кит, 

на който ще стъпи ПП “Републиканци за България”, когато прави реформата в системата на общественото здраве.
Така, вече знаем колко пари са необходими за качествено здравеопазване, време е да ги намерим. Буферите за захранване на системата са няколко:

Първо, държавата, ще заплаща точно толкова здравни осигуровки,  колкото и всеки един от нас. 
Второ контролът на отчетените процедури, няма да е формален, следователно броят на несъществуващи хоспитализации, ще е силно редуциран. 
Трето и не последно, на базата на върховите постижения в сферата на телекомуникациите и информационните технологии, ще въведем т.н. електронно здравеопазване. 

Това е вторият кит,

 на който ще се опрем в реформата на общественото здравеопазване.
Това ще позволи да имаме адекватна статистика, управление на обществения ресурс и контрол върху изразходването му. Ще ликвидираме сегашното положение на „одържавяване“ на Здравната каса и превръщането и в отдел към МЗ и „скатаване“ на държавата от здравни вноски, което вкарва болниците в дефицит, но накрая липсите на определени от властта болници се покриват от бюджета, а останалите „кучета ги яли“. Така се подхранва партийната корупция с назначенията на директори на болници.
Ако след използване на всички буфери се окаже, че сега действащата ставка от 8% е недостатъчна, ще я увеличим, а тези които не я плащат, ще консумират здравни услуги от системата срещу солидно заплащане. Разбира се, че ще има здравно обслужване за хора без доходи, ще има и доброволни здравни фондове, но това е дълга тема и касае надграждане на основната схема.
Относно демонополизацията на Здравната каса, действие, което е естествено продължение на темата и ще създаде необходимата здравословна конкуренция, ще кажа само, че в сегашното състояние на общественото здравеопазване и неговото финансиране, въвеждането на няколко каси, ще е пагубно за системата, ще погълне огромен ресурс и ефектът за пациента ще е 0(нула), а административното натоварване на персонала ще е огромно. Ние поставяме пациента в центъра на нашите реформи.Така, че демонополизация на НЗОК, само след остойностяване на медицинските дейности и въвеждане на електронно здравеопазване.

Спешната помощ, ще е третият кит в нашата реформа 
Изваждане на лекарите от екипите на Спешната помощ и създаване на координационни центрове с високо квалифицирани специалисти от болничното лечение, които получават информация за състоянието на пациента, включително експресни биохимични анализи и имат визуален контакт с него. На базата на цялата тази информация, поставят обоснована диагноза и насочват пациента до най-близката и подходяща за неговият случай болница, ако се налага. Оборудването с медицинска авиация е задължително за държава, която е в ЕС и гони стандарти за качество на живот над средните в света.
Така 

системата, ще работи при ясни правила,

 прозрачни критерии при изразходване на обществения ресурс и проследими нива на качеството. Възможността за надграждане, ще е улеснена, което ще доведе до възстановяване на доверието между лекар и пациент.

Сугестиран от упоменатия в началото медиен скандал, съм се ограничил върху болничната помощ. Това не означава, че нямаме идеи относно доболничната помощ, акцентиране върху профилактика и диспансеризация, а проследяването на вече известни и диагностицирани случаи ще е приоритет на личните лекари, с които в диалог, ще изчистим сегашната практика на 24/7 заетост на личните лекари.

*Румен Динев е магистър по „Биомедицинска електроника и охрана на околната среда“, от Петербурски електротехнически университет.
Специализирал е в Мюнхен( Германия) и Лион(Франция) по Ударно-вълнова терапия и Екстакорпорална литотрипсия.
Автор на патенти и промишлени образци в областта на Екстракорпоралната литотрипсия.
Собственик и мениджър на Урологичен център в София.
Експерт в комисията по обществено здравеопазване, към ПП „ Републиканци за България“.