Прокурор осъди Висшия съдебен съвет (ВСС) за незаконно наказание. Върховният административен съд (ВАС) окончателно присъди 3000 лв. обезщетение на Кирил Димитров от Софийската градска прокуратура (СГП) за това, че му е било наложено наказание, което впоследствие е било отменено от съда като незаконосъобразно. Обвинителят претендира за 30 000 лв., но съдът намалява сумата десет пъти като посочва, че това е справедливото обезщетение за вредите, които Димитров е претърпял от наказанието „забележка“, предаде ЛЕКС. 

Случаят е от 2018 г. През януари с.г. тогавашният градски прокурор на София Емилия Русинова наказва със „забележка“ Кирил Димитров за това, че не се е явил на работа. Обвинителят бил определен за дежурен в периода от 6 до 10 ноември 2017 г., за което бил уведомен. На 10 ноември малко преди 10 ч. в СГП пристигнало уведомление за образувано досъдебно производство по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК от разследващ полицай при СДВР, като към него били приложени и протоколи от извършени при условията на неотложност претърсване, изземване и обиск. Зам.-шефът на СГП Николай Русинов и служители не намерили Кирил Димитров на работното му място, не го открили и по телефона. Оказало се, че го няма в сградата. Случаят бил докладван на градския прокурор, който започнал дисциплинарна проверка и в началото на януари 2018 г. наложил наказание „забележка“ на Кирил Димитров, което било потвърдено от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет на 7 март с.г.

Димитров обжалва наказанието. Тричленен състав на ВАС го потвърдил, но петчленен състав на съда го отменил като незаконосъобразно, защото не е била спазена процедурата по чл. 313, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Според тази разпоредба преди да реши въпроса за наказанието, градският прокурор на София е трябвало да изслуша Кирил Димитров или да му поиска писмени обяснения, но това не се е случило.

„Неосигурената възможност на дисциплинарно привлеченото лице да бъде изслушано или да даде писмени обяснения пред наказващия орган е най-вероятната причина за последвалата липса на мотиви в оспорената заповед по основните му възражения в хода на дисциплинарното производство, а именно, че на 10 ноември 2017 г. се е явило навреме на работа, изпълнявало е служебни задачи в канцелариите в административната сграда и временното му отсъствие от кабинета не е създало опасност за разследването. Допуснатото нарушение на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ е нормативно квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на дисциплинарнонаказващия акт като незаконосъобразен“, казва ВАС.

След окончателното решение на ВАС, Кирил Димитров подава искова молба срещу ВСС, с която претендира за 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконното наказание.

Административният съд София-град изслушва свидетел и резултатите от назначената съдебно-психологическа експертиза, след което приема жалбата за основателна. „Нормално и типично за социалните и служебни взаимоотношения е фактът на наложено дисциплинарно наказание да се отрази негативно. Този факт обективно засяга професионалната чест на магистрата, доколкото представлява отрицателна оценка на компетентен орган за конкретен аспект от работата му, както и достойнството на магистрата – неговата собствена оценка за значението на личността му в качеството на прокурор, както и външната проява на самочувствие за съществуващите му положителни професионални качества“, пише в мотивите си АССГ.

Съдът отбелязва още, че е неизбежно и „неудовлетворението, отрицателните емоции и допълнително психическо натоварване да не се отразят негативно, да не намерят външна проявна форма в дейността на конкретната личност“. Наложеното наказание „забележка“ е травматично събитие, поставило прокурора в стресова ситуация, която е оказала влияние на личностовото функциониране, емоционалния баланс и общото справяне с всекидневни задачи, казва още АССГ. Според съда 3000 лв. е справедлив размер за обезщетението с оглед обема, характера и тежестта на психичните болки и страдания на Димитров, както и неговото социално и служебно положение.

След жалба от ВСС, делото стига до Върховния административен съд (ВАС), който обаче изцяло потвърждава решението на АССГ.

Според тричленния състав на ВАС първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ВСС по иска, като са доказани и последиците от наложеното наказание.

„Преживяното от Димитров дисциплинарно наказание е довело до влошаване на служебния му и личен живот, ескалирало състояние със симптоми от невротичния регистър, промяна в емоционалния баланс с лека до средна степен изразена тревожна симптоматика, нарушени социални регулации с напрежение и недоверие в социалните интеракции, склонност към изолация и вътрешна преработка на афекта, нарушен цикъл сън-бодърстване – събуждания в малките часове на нощта с невъзможност за повторно заспиване и постоянни мисли на фона на тревожност“, изтъква ВАС. Върховните съдии допълват, че според заключението на вещото лице, изготвило съдебно-психологическата експертиза пред АССГ, всички посочени психически болки и страдания, преживени от Димитров, са вследствие на наказанието и усилията на прокурора за отмяната му по съдебен ред.

ВАС отхвърля възраженията на кадровия орган за размера на обезщетението. „В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, съдът подробно се е мотивирал и е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху ищеца. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през което са понасяни вредите. При отчитане на всички установени по делото относими факти, то е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и размерът му не се явява завишен, както се твърди в касационната жалба“, заявяват върховните съдии, а решението им е окончателно.