5 години след сключването на един предварителен договор за покупката на апартамент в Плевен районният съд в града беше осъден да плати 43 000 лв. заради грешка на нотариус и деловодител, допусната през 1995 г., пише lex.bg.

Съдебната сага започва след като продавачите не изпълняват задължението по предварителния договор и купувачите завеждат иск за обявяването му за окончателен. Исковата молба е вписана през октомври 1995 г. И на ищците им отнема 9 години, за да получат окончателно решение. Година преди Върховният касационен съд (ВКС) да се произнесе, т.е. през 2003 г., те научават, че след вписването на исковата молба апартаментът е продаден на друг. И понеже не знаели кой на практика владее имота, предявили ревандикационни искове срещу двамата продавачи и новия собственик.

Една полувписана искова молба

Те обаче са отхвърлени с окончателно решение от 1 август 2011 г. Срещу продавачите, защото не владеят имота. А срещу новия собственик, защото се установява, че исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен е вписана само по партидата на ищеца-купувач, но не и по тези на ответниците-продавачи и следователно решението по иска не може да се противопостави на третото лице – приобретател.

След като установяват това, неуспелите купувачи решават да заведат дело за непозволено увреждане. Те твърдят, че отговорността за липсващото вписване по партидата на продавача е на нотариуса, който е разпоредил това по тяхната партида. През 1995 г. нотариусите са все още държавни.

Несполучилите купувачи обаче първоначално решават да предявят иска си срещу Агенцията по вписванията. И на 1 август 2016 г. го завеждат в Административен съд София-град. Претендират обезщетение от 70 000 лв., както и малко над 2000 лв. за разноски по загубеното от тях дело по чл. 108 от Закона за собствеността.

Тогава в АССГ започва процедура по уточняване на иска и отстраняване на нередовности. След месец ищците заявяват, че всъщност предявяват исковете при условията на евентуалност и срещу Районен съд – Плевен, и срещу Министерството на правосъдието, а предпочитан ответник е Агенцията по вписванията.

В края на краищата делото е изпратено на гражданския съд и агенцията излиза от процеса. Производството започва срещу РС-Плевен (предпочитан ответник) и Министерството на правосъдието.

Безспорната отговорност

„Първият основен спорен въпрос е кое длъжностно лице не е изпълнило задължението си да впише исковата молба по партидата на продавачите по предварителния договор за прехвърляне на апартамента в гр. Плевен нотариус при Районен съд-гр. Плевен или деловодител при същия съд и от тук кой е работодателят, който трябва да отговаря по реда на чл.49 от ЗЗД за бездействието на съответното длъжностно лице, от което са произлезли вреди за ищците – РС-Плевен или Министерството на правосъдието“, посочва апелативният съд във Велико Търново.

И заявява, че исковете са основателни и доказани по отношение и на двамата ответници, тъй като длъжностното лице-деловодител, чийто работодател е РС-Плевен не е изпълнило задължението си да впише исковата молба по партидата на продавачите по предварителния договор, а нотариусът, чийто работодател е МП, не е изпълнил задължението си да упражни контрол върху действията на деловодителя.

Великотърновският апелативен съд специално подчертава, че „съгласно Правилника за вписванията вписването на исковата молба се извършва с резолюция на нотариуса за вписване и отбелязване от деловодителя във входящия регистър, подреждане на исковата молба в книгата за искови молби, в партидната книга и в азбучния регистър“.

След като заключава, че искът е основателен, обаче съдът стига и до втория спорен въпрос – дали е предявен в срок. И приема, че е изтекла 5-годишната давност за завеждането му.

Спорът за давността 

Апелативният съд посочва, че исковата молба по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите е подадена в последния ден преди давността да изтече – 1 август 2016 г. „След оставянето ѝ без движение с молба от 9 септември 2016 г. – един месец след изтичане на петгодишния давностен срок – с т.12 от същата са въведени като ответници по иска Плевенски районен съд и Министерство на правосъдието, но въвеждането им като нови ответници при отстраняване на недостатъци на ИМ не води до саниране на пропускането на давностния срок от ищците на осн. чл.129 ал.5 ГПК, както твърдят ищците в писмените си бележки. Вярно е, че поправената ИМ се смята за редовна от деня на подаването ѝ, но за да прекъсне давността следва да се предяви иск в съда в срок срещу ответника, спрямо който се цели настъпване на прекъсването, а не спрямо такъв, който не може да отговаря за задължението“, заявява втората инстанция.

Така въпреки че е доказан пропуск на деловодител и нотариус, който ги е ощетил, неуспелите купувачи на апартамента, остават без обезщетение и обжалват пред ВКС.

Върховните съдии Мария Иванова (председател на състава и докладчик), Жива Декова и Маргарита Георгиева първо напомнят, че засегнатият от някакъв процесуален недостатък иск прекъсва давността също като редовно предявения иск. „Прекъсването на давността става в момента на предявяване на иска. А според ГПК искът се счита предявен в момента на подаване на исковата молба, даже и нередовна ( чл. 100, ал. 4 ГПК ). Поправянето прави исковата молба редовна от деня на нейното подаване, а не от деня на отстраняване на нередовността“, изтъкват те трайната практика още по времето на Върховния съд.

Съставът от ВКС посочва, че районният съд в Плевен е работодател на деловодителя, който извършва техническите действия по вписването на исковата молба. „На осн. чл.56, ал.1,т.4 ЗСВ, отм., ред. към 27 октомври 1995 г., председателят на РС ръководи и контролира работата на нотариусите към РС – чл.158 и сл. ЗСВ, в случая на нотариуса, който разпорежда вписването и е следвало да упражни контрол над работата на деловодителя при извършването му“, пишат тримата върховни съдии в решението си.

И подчертават, че искът срещу РС- Плевен не е погасен по давност, тъй като той е конституиран като ответник в процедура по отстраняване на нередовности на исковата молба след указания на съда, а поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването ѝ.

Така 25 години след началото на съдебната сага районният съд в Плевен е осъден да плати 43 000 лв. на неуспелите купувачи на апартамента, като сумата е част от иск за общо 70 000 лв.