Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на Николай Денков и Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“, против решение на ЦИК в частите, в които е установено нарушение на разпоредби от Изборния кодекс. Със същото решение председателят на ЦИК е оправомощен да състави акт за установеното нарушение на Николай Денков, кандидат за народен представител на КП „Продължаваме Промяната — Демократична България“ в изборите за народни представители на 9 юни 2024 г.

Върховните магистрати отхвърлят и тази част от жалбата на Николай Денков и Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“, против решение на ЦИК, в частта, с която е възложено на областните управители на области с административни центрове гр. София и гр. Пловдив незабавно да премахнат съответните материали на териториите на двете области.

Включването на снимков материал, съответно фотографски изображения на лица, които не са дали изрично съгласие за това, представлаващи политически партии и коалиции, различни от коалицията, в полза на която е поставен съответния агитационен материал, по същността си представлява нарушение на добрите нрави, защото последната ги използва в предизборната си агитация в своя подкрепа. Поначало моралните принципи и норми, установени в обществото, не са предмет на правно регулиране. Ето защо обичайно нормативните актове не ги дефинират, а директно препращат към тях. Нито Конституцията, нито отделните закони формулират определение за "добрите нрави", тъй като това е понятие на морала и етиката, установени в обществото, но въздигнати в правна норма тяхното спазване се санкционира в определени хипотези, какъвто е настоящия случай.

В понятието „добрите нрави“ попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Именно нарушаването на тези принципи и ценности ЦИК вярно е преценила, че е осъществено чрез използването на фотографски изображения на политически лидери на други политически формации, участващи на процесните избори, без тяхното знание и съгласие, което се включва в обхвата на понятието накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.183, ал.4, изречение първо от ИК. С оглед на това съдът счита, че в случая не е налице твърдяното в жалбата противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и ЦИК правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 186, ал. 2 от ИК.

Решението е окончателно, съобщава БГНЕС