Човешкото съзнание използва мозъка като приемо-предавател

Никой не знае откъде се появяват душите и къде отлитат, когато напуснат човешкото тяло. Но се знае след проведени експерименти, че човешкият организъм намалява с няколко грама секунди след смъртта си.

Смята се, че това е душата. Не се знае кой насочва душите към планетата ни и към телата ни. Но без тях ние не бихме могли да се чувстваме истински хора.

Но е ясно, че без душа ние щяхме да сме само безчувствени роботи и сигурно щяхме да сме по-умни и по-практични, но колкото и да е разумно такова съществуване, сигурно би било ужасно скучно.

Научна работа, представена в Калифорнийския технологичен институт, съживи дебата за съществуването на живот след смъртта и такава ефимерна субстанция като човешката душа.

„Нашите резултати са забележително с това, че ние общувахме с група хора при пълна липса на мозъчна дейност“ – казва Сам Парния, един от двамата лекари в Саутхямптънската болница (Southampton General Hospital), който е изучавал т.нар. околосмъртни разкази (near-death experience – NDE).

По време на изследването, извършено върху 63 пациенти, които са в състояние на клинична смърт, само седем били в състояние да си припомнят някакви подробности от едноседмичния си престой „в отвъдния свят.“ Четирима от хората, изпаднали в състояние на NDE , описвали конкретни и ясни картини, които видели, след като лекарите констатирали липса на мозъчни функции.

Обикновено пациентите описват усещането за покой, мир и хармония, колони от светлина, път в друго измерение, и общуването с починали роднини.

Парния казва, че мозъкът, лишен от кислород, не е в състояние да си спомня какво се е случило, така че данните са събрани въз основа на показанията на пациенти с ниски нива на кислород. Разбира се, скептиците винаги намират нещо, с което да се заядат и считат, че такива „халюцинации“ са свързани със загуба или идване в съзнание, но Парния казва, че мозъкът, повреден при инцидент, просто не може да помни случващото се наоколо при загубата на съзнание.

Изследователите интервюирали повече от 3000 души, повечето от които били в критично състояние за доста дълъг период от време. Учените изтъкват, че много от тях се страхуват да не се побъркат заради това, което са видели.

Най-дръзката хипотезата е, че човешкото съзнание няма връзка с мозъка, а само използва сивото вещество като приемо – предавател, предавайки и проектирайки мислите в действия.