„Справедливо ли ще бъдат районирани едномандатните райони, след като никой не знае дали в Гърция, Испания или в САЩ има повече българи, които да им се разреши да изберат свои отделен депутат? В САЩ например гласуват по-малко българи от държави в Европа, но и разстоянията тук са далеч по-големи?“ Това коментира създателят на ЕuroChicago пред Faktor.bg малко след внесените промени в ИК от Омбудсмана Мая Манолова.

Той изяви и съображението си, че някой може да скрие двойното си гражданство и да се представи единствено само с българско. „Как ще се осъществи проверката дали правилно съм попълнил декларацията, защото аз може да имам второ гражданство - например в Панама или Турция и пак да живея в САЩ? Какво от това, че ще си имам депутат или депутати, пък дори да са 9 от 240, след като България си няма национална доктрина и не провежда активна външна политика?“ коментира още той.

„За мен лично по-важна е поправката внесена от Славов, Андреев и Лилков. Законопроектът предвижда консултативните органи към българските дипломатически и консулски представителства по света да се създават по инициатива на представители на съответните български общности по места“ заяви Стаматов.

„В сегашния вид на закона, приет още през 2000 г., е предвидено създаването на подобни консултативни Обществени съвети към посолства и консулства, но формулировката за това е била квалифицирана неведнъж, включително и от Министерството на външните работи, като диспозитивна, т.е. пожелателна, а не като задължителна. И това е бил един от важните поводи за МВнР да не направи нищо за тяхното създаване вече 16 години.

Внесеният от тримата депутати законопроект за изменение на Закона за българите, живеещи извън Р. България, бе направен заради сигнали и разговори с българи в чужбина, които са искали неведнъж създаването на такива органи. За тази идея – за изборни Обществени съвети към посолства и консулства – нашето издание ЕuroChicago работи от години; не само с поредица от публикации, но и с различни писма, сигнали, контакти с представители на различни институции, включително и с някои от депутатите, внесли сега този законопроект.

В мотивите на внесения законопроект се посочва, че: „Към настоящия момент, близо 1/3 от българската нация вече трайно живее извън Република България. Същевременно, предвидените в Закона за българите, живеещи извън Република България консултативни и представителни органи на сънародниците ни зад граница, продължават да не действат или да са с ниска ефективност“.

Тук впрочем е допусната известна неточност, понеже изразът „или да са с ниска ефективност“ се подразбира и, че като че ли обществени съвети има вече, но те са с ниска ефективност. Такива избрани от самите български общности зад граница консултативни съвети няма и никога не е имало. Има т.нар. Временни обществени съвети /ВОС/ на българите зад граница, които по първоначална идея трябваше да работят само за срок от една година.“ конкретизира Стаматов в публикация в изданието си.

„Трябва да се отбележи, че в замразилия дейността си Консултативен експертен съвет към ДАБЧ, когато се дискутираше моделът за бъдещо институционално представителство на българите зад граница, някои от най-активните представители на тези Временни обществени съвети много държаха в проекта за институционално представителство да не се включват Обществените съвети към посолства и консулства, а само Национален съвет на българите зад граница. Завършен проект за институционално представителство на българите в чужбина така и не бе предложен на институциите, защото споменатият Консултативен обществен съвет към ДАБЧ замрази дейността си, което се случи след промените в Изборния кодекс, орязали правата на българските граждани зад граница да гласуват. А някои представители на ВОС, които като членове на този съвет към ДАБЧ предпочитаха Обществените съвети към посолства и консулства да не влизат в проекта за институционално представителство, продължиха после да се представят пред медии и институции като такива. Т.е. като представители Временните обществени съвети на българите в чужбина или на ВОС в някоя отделна страна. И понеже Обществени съвети на българите в чужбина, които да са избрани от самите общности, няма, разни институции и медии продължиха да бъркат Временните обществени съвети с Обществени съвети на българите в чужбина, които още не са създадени“ разяснява още той.

„С оглед на обективните обстоятелства, че животът на 43-тото Народно събрание е към края си и вероятно то ще бъде разпуснато веднага след като новият президент на България встъпи в длъжност, едва ли ще има време за подобни по-мащабни дискусии и промени в Закона за българите, живеещи извън България. Затова е много важно, ако може този законопроект за изменение на закона, който е направен именно заради консултативните Обществени съвети към посолства и консулства, да бъде разгледан и гласуван до края на мандата на този парламент.“ призовава още той.

„Защото ако това не се случи, дълго отлаганият въпрос за създаването на консултативни обществени съвети към българските дипломатически представителства по света, членовете на които биха били наистина легитимни, избрани от самите български общности по света, техни представители, нищо чудно пак да бъде забравен и заметен под килима“ обяснява издателят. Той се надява народните представители от всички парламентарни групи и институции да подкрепят промените.

„Надяваме се, че всички институции в България, които имат отношение към българските граждани зад граница, между които на първо място е Министерството на външните работи, ще разберат, че има нужда наистина от такова излъчено чрез избори представителство по места на българите в чужбина, което да изведе легитимни свои представители.

„В заключение можем да кажем, че българската държава, в лицето на различни свои институции, достатъчно дълго време подценяваше въпроса за това какви политики трябва да води към сънародниците зад граница. Бяха направени и положителни неща, без съмнение, но като цяло сънародниците зад граница и политиките към тях обикновено бяха и още са на последно място и в работата на българския парламент, при различни негови състави, и в работата на други институции. Може би все пак е дошло накрая време тези нагласи на недостатъчна заинтересованост и активност на българските институции (или пък на имитиране на такава активност, защото и това се случва), по отношение на една трета от българския народ, който се намира зад граница, да се променят“, изтъква Стаматов.

Той коментира и проведения референдум и резултатите от него: „А ако ме питате дали съм за мажоритарен вот и какво мисля за референдума на Слави, ще кажа че съм за избори чрез жребии, но се радвам, че толкова граждани гласуваха. Аз вярвам в българския народ в неговата мъдрост. И съм страшно разочарован от българската "интелигенция", политолози, медии и анализатори, които не познаха изхода и от президентските избори, и от вота, а сега упрекват народа за решението му. Но не само нашият така наречен елит е в голяма грешка - погледнете Брекзита и изборите в САЩ. Обикновените хора не желаят повече лицемерието на статуквото, което му предлагат неизменно от години. И ако сега законодателят се възползва от правото си на последна дума при писането на закона, а не изпълни волята за народа за промяна, то последствията до следващите избори могат да бъдат непредвидими. Гражданите ясно казаха, че са против статуквото и не могат да бъдат упреквани, че направиха подобен избор, защото другият избор бе продължаване на безвремието продължило над 27 години. Мажоритарните избори не са спасението, но те са крачка към излизане от политическото блато, в което затъваме все по-дълбоко“ завършва анализа си издателят.