От няколко месеца германско-българското дружество "Дунав" в Дюселдорф е започнало петиция за въвеждане на българския език като майчин в училищата в града, информира "Стандарт".

"От края на 2015 г. събираме подписка, която е необходима за това. Ако успеем да съберем необходимата подкрепа с подписи, то децата на българите в Дюселдорф и тези от смесените бракове, ще имат право и възможност да изучават български като чужд език в училище", уточни Свилена Христова, която от 2014 г. е член и заместник-председател на дружеството. По думите й в училищата децата така или иначе посещават свободно избираеми предмети и ако се предлага български, те ще могат официално да го изберат.

Инициативата на дружеството не е прецедент в града. Часове по майчин език се полагат по право, но първата стъпка е той да бъде признат като такъв. След това се организират часове за деца от всички училища, а не във всяко, а училищата и ръководствата им се задължават да наемат и осигурят квалифицирани преподаватели и учебници. В момента като чужд език в училищата в Дюселдорф се преподава гръцки, сръбски и хърватски, което е факт благодарение на усилията на общностите в града. За да се задейства процедурата пък са необходими молбите на 60 родители, които искат техните деца да изучават майчин език в училище.

"Не става дума за 60 подписа, а за 60 деца", уточнява Свилена Христова. "Ние все още сме в началото. Досега сме събрали 25 молби. Срок няма, но колкото по-бързо изпълним условията, толкова по-бързо ще се задейства процедурата. Ако бяхме събрали нужните молби в началото на календарната година, имаше шанс от началото на учебната година през септември часовете по български език да станат факт", добавя Свилена, която е убедена, че енергията и постоянството побеждават всичко.

Германско-българското дружество "Дунав" съществува от близо шест години. Основано и регистрирано е през лятото на 2010 г. в Дюселдорф, като няма икономически или политически интереси, а основната му цел е подпомагането на германско-българския културен обмен. Председател на дружеството е Иво Бойчев. Някои от основателите му отдавна не са в Дюселдорф, че даже и в Германия, но това не спира дейността на "Дунав", която основно е съсредоточена върху българския език и фолклора.

Идеята на Школата за изучаване на български език за деца, която повечето наши сънародници наричат българското училище, е да се учи и поддържа езика. Посещава се от деца от предучилищна до пети клас, но в крайна сметка обучението не дава диплома за завършено българско образование. "Занятията в школата са в четири групи. Подпомага ги Държавната агенция за българите в чужбина, която ни снабдява с учебници, специално разработени за деца, които изучават български в чужбина", уточнява Свилена Христова.

"Часовете се провеждат в петък и събота в сгради в центъра на Дюселдорф и са удобни за родителите", казва от своя страна учителката Ваня Черникова, която е завършила българска филология, но в България не е работила по специалността си. "Работя с всяко едно от децата индивидуално. Преподаването е по-свободно и работя с всеки. С деца, които имат пропуски в речника на български, наблягам там. Импровизирам много, но целта е да се справим. Малките много обичат приказките от български автори. "Дядо ряпа вади" и "Косе босе" са сред любимите им", добавя Ваня.

И докато училището по български е само за деца, то заниманията по народни танци са основно за техните родители. Дружеството организира курсове от 2012 г., които се водят от хореографката Ирина Стефанова, танцувала дълго време в ансамбъл "Филип Кутев". В курсовете за начинаещи се включват около 30 души, които изучават танци от различните фолклорни региони. От две години "Дунав" може да се похвали и със свой ансамбъл с 15 танцьори, който не отказва ангажименти по сватби, юбилеи и културни събития. Най-важното му участие е в Деня на Европа, когато дружествата от различните държави членки показват какво могат. "Дунав" има желание и в скоро време да организира курсове по народни танци за деца.

Иначе официално в германско-българското дружество "Дунав" членуват близо 30 души. Инициативите му обаче се посещават от много повече от наброяващата около 500 души българска общност в Дюселдорф. Сред българските дружества в чужбина винаги ме е впечатлявал ентусиазмът. Вероятно далеч от родината се стига до заключението, че нищо велико не е постигнато без ентусиазъм.