Кент Осбанд*, bulgariaanalytica.org

В предишната си статия за Bulgaria Analytica определих животът в условията на развития изкуствен интелект (ИИ) като най-добрият съюзник на България. За да се изгради този съюз максимално успешно, българите трябва да осъвременят своите комуникационни способности. ИИ индивидите говорят помежду си със средствата на математиката и програмните кодове. Българите трябва да разберат техния диалог и да се включат в него. Това изисква наличието на по-добра система на обучение, преди всичко.

Защо казвам „обучение“, а не „преподаване“? Защото преподаването е информация, която се предлага, а обучението е информация, която се усвоява. Имало едно време, когато повечето хора разбирали (да перифразираме Марк Твен), че в никакъв случай не трябва да се позволи на учебната система да пречи на нашето образование. В днешно време, обаче, тези два процеса са здраво преплетени, за зло или добро. За добро, защото има много за научаване и училищата ни направляват в това бързо и ефективно. За зло, защото повечето училищни системи са тесногръди бюрокрации, ориентирани към посредствеността.

Началното и средното образование в САЩ предлага ярък пример за това. Съединените щати харчат над 10 000 долара годишно за всеки ученик – повече от БВП на глава от населението в България – и тази сума се разпределя сравнително равномерно. Въпреки това, собствените и предпочитани тестове на образователната система в САЩ показват, че едва 20% от осемнайсетгодишните са готови за по-високото ниво курсове, наречено „STEM“ (съкратено от „наука, технологии и математика“). Преобладаващото обучение по математика на учениците е насочено към запаметяване на правила за изчисляване на ръка, сякаш не съществуват евтини електронни калкулатори вече четиридесет години. Не е чудно, че толкова малко младежи продължават образованието си в сферата на науката и технологииге и че САЩ не може да запълни стотици хиляди високо платени работни места без чужда помощ.

Що се отнася до България, недостатъците в образованието в областта на науката и технологиите в САЩ и Западна Европа предлагат огромни възможности тя 

да ги настигне

В България има квалифицирани кадри в тези сфери – учители и учени с експертни познания в областта на софтуера. България разполага с модерна комуникационна мрежа на цялата си територия. Тя е отворена за търговия, инвестиции и потоци от квалифицирана работна ръка. Страната е заслужила и добрата си репутация като подизпълнител с ниска цена и високо качество във високите технологии.

Освен това, никога досега не е било толкова лесно да се получи образование в сферата на науката и технологиите. Интернет предоставя безпрецедентно богатство от информация на една ръка разстояние. Университетските консорциуми като Корсера (www.coursera.org) и по-неформални опции като Udemy (www.udemy.com) предлагат евтини онлайн курсове. GeoGebra (www.geogebra.org) предлага безплатно софтуер за обучение по математика с над половин милион предоставени от потребителите демонстрации, които са лесни за изтегляне и промяна. Фондацията СК-12 (www.ck12.org) предоставя множество безплатни и напълно пригодени за кустомизация онлайн учебници по математика и естествени науки. Академията Codecademy (www.codecamy.com) пък предлага безплатни курсове за кодиране на 11 различни езици за програмиране, а Khan Academy (www.khanacademy.org) хиляди кратки безплатни видео лекции, насочени към почти всички области от STEM на първично и вторично гимназиално ниво и дори начално ниво на висше образование. Проверете и какво предлага Mathletics (www.mathletics.com) … Е, добре. Разбрахте каква е идеята. Списъкът е дълъг и не свършва дотук.

Самият софтуер е все по-отворен. Основни програмни езици в STEM като Python и R отдавна се свалят безплатно, заедно с обширна документация (виж www.python.org или www.python.org Нещо повече, много експерти споделят висококачествени аналитични пакети, които улесняват прилагането на езиците. Действително, тези безплатни пакети са това, което прави Python и R толкова популярни в сферата на науката и технологиите. В продължение на години най-големият проблем за начинаещите беше изобилието от информация – как да се намерят добри пакети и да се поддържат актуални, с корекции и подобрения? Този проблем вече не съществува. Фирми като Enthought (www.enthought.com), Continuum (www.continuum.io) и Rstudio (www.rstudio.com) сега предоставят широкообхватни набори от пакети, които са лесни за актуализиране – безплатно или при желание за допълнителна функционалност, на умерена цена. Искате да споделяте с колеги и да насърчавате съвместната работа, без да рискувате да настъпи бъркотия? Използвайте Github (github.com). Искате да намерите нови научни открития, без да чакате списанията да ги публикуват? Проверете в arXiv (arxiv.org).

Разбира се, възможностите за българите са отворени и за много други народи. Индия, например, може да се похвали с голямо наследство в областта на математиката, с огромен пул от добре обучени таланти на ниска цена, като подизпълнител с впечатляваща репутация, с допълнителния комфорт във владеенето на английски език – езикът, който повечето ИИ разработчици използват.

Как може България да направи скок напред

в това обучение? Ето някои практически идеи:

1) В първата фаза на началното училище да се запознават децата със Scratch, чудесен и забавен графичен език за програмиране за деца. Езикът е разработен от Масачузетския технологичен институт и е все още базиран там (scratch.mit.edu). Напълно безплатен и достъпен на повече от 40 езика, включително български, той предлага 15 милиона споделени проекти.

2) В средните училища да се предложи Python, който е по-версатилен от R и по-лесен за изучаване от Java и от други предишни стандарти.

3) В гимназиите да се изучава Python, в колкото се може повече курсове на обучение. Това включва обучението по изкуство, тъй като езикът Processing (processing.org), който изпозва Python, е превъзходно средство за разработването на динамична компютърна графика.

4) Да се реформира и модернизира обучението по математика така, че да стане много по-забавно, гъвкаво и ускорено. Ако това изисква жертви в наизустяването на изчислителни умения, така да бъде – телефонът Ви вероятно може да калкулира по-добре от Вас. Аз лично можах да преподавам смятане на 12-годишни деца, макар да имам само основно ниво по алгебра и геометрия. Можете да намерите евтината ми електронна книга от 150-страници „Как да играем на смятане“ (оригинално заглавие на англ. език „How to Play Calculus“) в Ibook или Kindle формат.

5) Да се преобърнат стандартните учебни процеси, така че учениците да гледат лекции онлайн у дома и да използват училището за правене на упражнения и проекти в групи. Това е много по-забавно и за учителите. Те стават лични инструктори и наставници, вместо скучни преподаватели.

6) Да се превключи от обучение, насочено към възрастта, към учене, насочено към постижения. Различните ученици учат с различни темпове и те се учат по-добре, когато са групирани с ученици от ниво, подобно на тяхното. Разбира се, някои ученици в STEM ще са по-напред от другите, както някои спортисти напредват повече от другите. Но като цяло, повече ученици ще напредват по-бързо, с по-голямо удовлетворение и удоволствие, когато екипите са със сравнително сходни способности.

7) В университетите и технически училища, да се използват онлайн курсове в ИИ-свързаните области (машинно обучение, научни данни и т.н.), доколкото е възможно. Тази сфера се развива толкова бързо, с такъв огромен недостиг на квалифицирани учители, че трябва да намерим онлайн експертен опит възможно най-подходящо и бързо. Един от моите лични фаворити е курсът по машинно обучение, преподаван от Андрю Нг (Andrew Ng), професор в Станфорд и съосновател на Корсера (www.coursera.org/learn/machine-learning). Използвайте български персонал като сътрудници, за да помогнете на учениците при решаването на проблеми, насърчаване на работата в екип и за да следят проекти.

8) Да се търсят международно утвърдени методи за удостоверяване на постижения. Нека си го кажем: ние, хората сме по-добри в това да лъжем другите и себе си за това, което сме направили или можем да направим, отколкото в действителното правене на нещата. Твърдението, че притежаваме ИИ умения не е по-различно, освен че онлайн източниците правят маменето по-лесно от всякога. За да спечели и запази международната си репутация за високо качество, България трябва да приеме най-добрите стандарти, които е в състояние да намери, да наложи справедливи стандарти за изпити и да покани чуждестранни експерти, които да помогнат със съвети и за установяване и удостоверяване на качеството.

9) Да се организират конкурси за учащи се на всички нива. Смисълът не е в самите победи и да изберете най-добрите, а да се предизвика приятелска конкуренция, която показва най-доброто във всички. Разбира се, това не може се направи ефективно, без да се похвалят победителите. Давайте признание на това, което правят техните учители; те правят толкова много за човечеството като споделят своето ноу-хау и рядко се възползват напълно от стойността, която предоставят.

*Д-р Осбанд е американски икономист, стратег, финансов анализатор и дългогодишен изследовател на България. Той е автор на две известни книги за количествен анализ на риска (Iceberg Risk: An Adventure in Portfolio Theory и Pandora Risk: Uncertainty at the Core of Finance) служил е както в обществения (МВФ, СБ), така и в частния сектор (Goldman Sachs, CSFB, Fortress Investments).