Петър Бояджиев, Франция

На 25 октомври 2015 година се случи чудото. Близо 2 милиона българи застанаха заедно зад едно "ДА" на референдума за електронно гласуване. Това наистина не се случва често. И като добавим, че гражданите изразиха позиция под смръщения и недоволен поглед на по-голямата част от политическата каста, събитието става още по-интересно и значимо.

Една от причините нацията да не може да се измъкне от комунистическото блато, безспорно бе недостатъчната интелектуална сила на обществото. Голямата част от лицата, чиито имена бяха популярни по времето на комунизма, бяха спечелили популярността си с цената на компромиси, които са оставили своя отпечатък и върху начина им на мислене, и върху ценностната им система, и върху характера им. Аз не говоря в случая за отявлените апологети на комунизма, а за тази част от българската интелигенция, която по силата на обстоятелствата е била принудена да прави тези компромиси, с цел собственото си оцеляване. И в резултат на това в българското общество винаги страдаше от недостиг на интелектуална и морална енергия, за да може да излезе от блатото на тоталитаризма. Така в България се наложи един режим на мутирал комунизъм, адаптирал се към променените дадености в Европа и света. Този долнопробен хибрид в никакъв случай не може да бъде траен и още по-малко пък продуктивен.

Масовите протести от 2013 година показаха пробуждането на една сериозна част в българското общество. Поставиха началото на един процес на масово и осъзнато отхвърляне на остатъците от комунистическата култура и условностите, които тя налагаше на обществото. Този процес вече бе преминал като вълна през по-голямата част от бившите комунистически страни. В България се появи надеждата, че и тук ще се последва техният пример и ще се върви към неговото развитие. За съжаление се установи , че политическата криза, в която беше потънала страната всъщност е била криза на 

сблъсък на интереси между различни кланове

на посткомунистическата каста. Тези кланове осъзнаха, че този опит за пробуждане ги заплашва еднакво и преминаха към фазата на споразумение в интерес на общата защита и запазване на статуквото. Дори на ниво президент това беше недвусмислено признато по време на негова пресконференция на 21 януари 2015 година : „…..Подмененият преход може да продължи още едно поколение, ако моделът "КТБ" не бъде разграден, виновниците – наказани от съдебната власт, а парите - върнати. Българският преход в очите на хората е провал именно защото не казахме никога истината – Държавна сигурност, комунизмът, приватизацията, подмяната на стойност. Ако се повтори 1996 г., заметеният преход ще продължи още едно поколение, ….“. Да, президентът каза и от тогава забрави темата.

Какво се е случило, не мога да знам, освен само да предполагам. Поне аз не съм забелязал да я е споменавал. А президентът разполага с много и то достоверна информация, която за съжаление стои в кабинета му и може би я използува за търсене единствено на кабинетни решения. За съжаление и той е прекарал една част от активният си живот в условията на комунизма и не е имал възможността да научи още на млади години, че има каузи, които не могат да бъдат защитавани само в кабинетите и само с кабинетни методи.

Така се изправихме - къде съзнателно, къде случайно - до казуса референдум  „за“ или „против“ електроното гласуване. До него се стигна в опитът да се неутрализира бомбата „референдум“, за който бяха събрани над половин милион подписа. Тези подписи станаха факт преди клановете да се споразумеят. След споразумението тази бомба трябваше да се неутрализира и така се получи един малко кастриран референдум, който все пак се проведе на 25-ти октомври тази година.

Да, но въпреки намръщения и недоволен поглед на политическата каста, и въпреки явното му саботиране, се излюпиха близо 2 милиона бюлетини с едно, много 

дразнещо мутантите "ДА"

И сега изниква отново въпросът - какво да се прави? Откриването на тази възможност, заплашва основите, на които е изграден моделът на мутиралия комунизъм. Клановете имат ред вътрешни сондажи, които им дават основания да се опасяват от сериозни преструктурирания в евентуалните изборни резултати. Чрез едно подобно решение се дава възможност на най-неприемливата за тях част от обществото да оказва влияние въхру изборните резултати. По-задълбоченият анализ на резултатите от изборите за местна власт също показват, че е факт излизането на сцената на една млада и нова интелигенция, която е успяла да се изгради сама и гарантира своето съществуване без да плати високата цена на зависимостта си. Няма да изброявам имена, защото те са много. Но е факт, че до голяма степен , точно на тази нова и млада интелигенция дължим тези близо 2 милиона „Да“ на референдума.

Загадката обаче остава – какъв ще е отговорът на Народното събрание на волята и свободния избор на тези близо 2 милиона българи. Президентът предупреди, че ако партиите пренебрегнат това "ДА" - ще сгрешат. А истината е, че много от съществуващите днес партии и фалшивите им елити виждат заплаха за себе си в случай, че отворят вратата за електроното гласуване. И това се вижда с просто око. Да не говорим тук за хакерските атаки, които отговориха много красноречиво и на референдума, и на президента.

Само със внушението, че партиите ще сгрешат - работа няма да се свърши. След като президентът е застанал зад каузата електронно гласуване, той трябва да доведе тази битка до край. Всяко друго развитие го лишава от кредит на доверие. Той няма право да избяга от отговорност по тази тема. Политическата отговорност на държавният глава е голяма. Въпреки не малкото политически успехи през изминалия период на неговото участие в управлението на държавата, един такъв неуспех би бил явно бламиране от политическите партии и парламента. Би бил и знак, че близо година преди изтичането на мандата му неговото влияние е сведено до нула.

Президентът трябва много сериозно да прецени ситуацията и да обмисли своето поведение. Ако той беше възпитаник, израснал в развитите демокрации, може би ще му е по-ясно какво поведение би трябвало да има. Френската политическа история познава случая с генерал Де Гол и референдума от 1969 година. Българският президент има възможности за обръщения към нацията, обръщения към парламента и използването на механизмите в Съвета за национална сигурност. Ако не получи кабинетно уверение от политическите партии, че парламентът ще гласува закона за електронното гласуване, той е длъжен да предупреди народа и депутатите какъв ще е неговият отговор на такова предизвикателство. А реакцията му може да бъде само 

- предсрочно подаване на оставка

и поставяне на депутатите и партиите сами пред отговорностите им. Така се решават исторически важните казуси. Ама щяла да го замести калинката Маргарита Попова! Нека, въпреки, че в такива случаи, за подадена по политически причини оставка, би било редно и тя да си я подаде, и да се отиде към предсрочни избори за президент.

Знам, че едно такова издържано политическо поведение в страната на всичките, предварително и по дефиниция, извинени престъпления на политическата каста към собствения ѝ народ, е много илюзорно. Но все пак, за да бъде някога България истинска част от семейството на европейските народи, много кръв е пролята. Много българи са дали най-свидното от себе си с такава надежда. Въпреки че днешната политическа каста мълчи, гледа намръщено и прави всичко възможно тези истини да не се знаят от поколенията. Въпреки, че тази каста използува целия ресурс на държавата, за да пречи на тези измежду нас, които упорстваме да защитаваме истината.

Нека се надяваме, че ще успеем и парламентът ще уважи вота на тези близо 2 милиона избиратели.