Днес мнозинството в парламента има редкия шанс да направи решителна стъпка в дългосрочен план за системно преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало, като приеме поправка за законопроекта за предучилищното и училищното образование (новият образователен закон), който се гледа на второ четене в пленарна зала, пише desebg.com.

През есента на 2014 г. депутатът от Реформаторския блок Борис Станимиров внесе законопроект за изменение и допълнение в Закона за народната просвета, с който предложи изучаването на комунистическия режим да стане „чрез преразглеждане и коригиране на учебниците по история, така че младите хора да бъдат информирани за престъпленията на комунистическите режими у нас и по света по същия начин, по който са информирани за престъпленията на националсоциализма и фашизма”.

Смисълът на тази поправка днес влиза като точка 24 към параграф 1 от преходните и заключителни разпоредби на законопроектът за предучилищното и училищното образование, който е инициатива на депутати от ГЕРБ.

Конкретният текст, адресиран към съответен текст (чл. 5, т. 6) от бъдещия закон гласи:

„Принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи”, включват и информираност за престъпленията на тоталитарните режими в Европа, включително на комунистическия режим в България по смисъла на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен (Обнародван в Държавен вестник. бр.37 от 5 май 2000 г.)”

Към момента няма ясен знак, че ГЕРБ ще подкрепят предложението, което се явява първата и ключова стъпка от 26 години след началото на прехода за по-системно изучаване в училище на тоталитарния комунистически режим.

Според източници на Faktor.bg основният противник е бившият зам. министър на просветата Милена Дамянова, която сега е председател на парламентарната комисия по образование и наука. Дамянова, която е депутат от ГЕРБ защитава тезата, че за изучаването на комунизма в учебниците не е необходим специален закон, а това може да стане с решение на министерството.