София беше градът, който имаше най-сериозния бежански натиск през последните две години. Това каза по време на Международната конференция „Миграционни предизвикателства пред България като външна граница на ЕС“ председателят на Сдружение „Граждани за европейско развитие на България” и кмет на София Йорданка Фандъкова.

"Мисията, която сме припознали като гражданско сдружение с цел създаване на политики, е да събираме експерти, да формираме политики и да ги предлагаме на различните институции, които следва да ги реализират. Проведе се успешно кръглата маса по повод законопроекта за училищното и предучилищното образование, което внесе ГЕРБ“, заяви още Фандъкова.

„Изключително важно е да обединим усилията и гражданския сектор, за да работим по-организирано и координирано. София беше градът, който имаше най-сериозния бежански натиск през тези две години и натрупахме сериозен опит. Липсваше ми координацията между различните министерства на национално ниво. Това, което бих се радвала да чуя днес е темата за интеграцията“, каза Фандъкова. Тя посочи, че е дошъл моментът, в който трябва на бежанците да бъдат предложени нормални условия за живот. „Преди две години, за да се справим с първия натиск, ние като община, която има по-малко ангажименти в това отношение, се нагърбихме да направим координационен механизъм. Акцентът за мен е интеграцията и ангажимента на социалното министерство и Министерството на образованието“, обясни Фандъкова. По думите й, много от бежанците имат друга цел и посока – да напуснат България. „Това обаче не е толкова лесно. Имаме споразумение с другите страни. Очакваме и повече подкрепа от ЕС, съзнавайки, че поемаме важна функция за целия ЕС, а не само за нашата страна. В първия момент нашите съграждани бяха много притеснени и аз не мога да ги упрекна. Те не бяха подготвени, но това, което ние направихме беше да разговаряме с хората и да направим средата по-сигурна“, каза още кметът на София.

Според заместник министър-председателя по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова, последните месеци са показали, че обществото ни не е напълно готово да посрещне бежанците. 

„Темата за миграцията и предизвикателствата, които тя поставя пред нас като външна граница на ЕС, е изключително важна. Ако през лятото на 2013 година по времето на ГЕРБ имахме готовност за справяне с бежанците, начинът, по който следващото правителство се справи с тях не беше най-добрият. Имаме нужда от дългосрочна политика по този въпрос, защото хората, които идват на наша територия ни налагат да преосмислим отношението си към общите проблеми“, заяви още Бъчварова.

Боян Танев от „Вилфред Мартенс център“ подчерта, че организацията има няколко успешни проекта със Сдружение ГЕРБ. По думите му, миграцията е европейското предизвикателство на 21-ви век и България се нуждае от адекватни политики на национално ниво.

Представителят на фондация „Ханс Зайдел“ за България Богдан Мирчев заяви, че миграцията ще бъде сред основните акценти на фондацията през 2015 година. „Важно е да има диалог между институциите и обществото, за да се намалят социалните напрежения“, подчерта Мирчев.

„Ръководството на МВР е амбицирано да предложи в дългосрочен план следните мерки: създаване на единна миграционна структура, да бъде кодифицирано законодателството и да бъде създаден единен миграционен закон“, подчерта заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов. Той бе категоричен, че въпреки поставената добра основа от правителството в периода 2009-2013 година последвалите действия през лятото на 2013 година не биха могли да бъдат охарактеризирани като най-адекватните. По думите му, България е получила сериозни критики, които не били отразени от предишното редовно правителство. Ципов посочи, че трябва да се възстановят действията на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията, приета през 2013 г. „Необходими са спешни действия за хармонизиране на нормативната база с европейското законодателство. Един от важните приоритети е стартирането на дискусия за приемане на изцяло нов закон за чужденците в България“, допълни Красимир Ципов. По думите му, политиката по връщане трябва да бъде водеща. „Акцентът е върху интеграцията – основната целева група са лицата, получили международна закрила. Според заместник-министъра на вътрешните работи най-неотложните мерки са незабавни действия за актуализиране на националната миграционна стратегия, възстановяване на действието на Съвета по миграционна политика. Ципов посочи, че е нужна промяна в Закона за МВР, чрез която да се отдели Дирекция „Миграция“ от ГД „Гранична полиция“. По думите му, част от мигрантите сключват фиктивни бракове, за да получат определен статут, което утежнява националния бюджет.