Кабинетът предложи ордени за 23 -ма дисиденти

Правителството предлага на президента да удостои 23-ма души с орден „За гражданска заслуга” – първа степен, за значителния им принос за развитието и укрепването на гражданското общество.

Сред предложените за орден дисиденти са Албена Велкова, Тодорка Бобева, Евгения Желева, Стефка Монова, Цонка Букурова и покойната Вяра Георгиева. Те са сред учредителите на Движението за самозащита на Русе

и на Обществения комитет за екологична защита на Русе, инициаторите и организаторите на първите протестни демонстрации в България през 80-те години. Причината е системното обгазяване от Гюргевския химически комбинат, което води до отравяне на въздуха на крайдунавския град с хлор, хлороводород, тетрахлорметин, епихлорхидрин и други компоненти.

Алфред Фосколо е роден в България. Майка му е българка, а баща му е французин. Живее със семейството си в Париж, където завършва „Право” и „Българска филология”. След 1958 г. посещава редовно България. По време на Пражката пролет отправя призив към България да се присъедини към свободна Европа.

Благой Топузлиев (1946-2010) е свещеник, един от основателите на Независимото дружество за защита правата на човека, обявил се в защита на религиозните права. От 2000 г. е свещеник при българската православна църковна община в Ню Йорк, където служи до смъртта си.

Нелекият път на Васил Узунов (1947-1994 г.) е посветен на отстояване на неговите демократични възгледи. Георги Саръиванов (82 г.) е един от българите, които представят през своя поглед в Европейския парламент политическата ситуация в България през 50-те и 60-те на XX век. От 1972 г. до 1996 г. живее в ФР Германия, след което се завръща завинаги в България.

Георги Заркин (1940-1977) е журналист и поет, чиито стихове са излъчвани по радио „Свободна Европа”. Политически затворник, осъждан за писане на контрареволюционна литература, убит в затвора.

Отец Димитър Амбарев (п. 2014 г.) е един от създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно с Благой Топузлиев. Бил е говорител на Независимото дружество за защита правата на човека.

Димитър Влайчев (1942-1972 г.) е посветил живота си на борба срещу несправедливостта и липсата на зачитане основните човешки права. Гробът му е неизвестен.

Едуард Генов (1946-2009) е един от подписалите откритото писмо до посветената на спазването на Хелзинкските споразумения международна конференция във Виена, известно като Апела на шестимата. Със своите изяви и демократичен дух той защитава изграждането на демократично общество в България.

Зейнеп Келеш става член през 1988 г. на Независимото дружество за защита правата на човека. Понастоящем живее в Анкара и работи в Анкарския университет и университета „Гази”.

Костадин Събев (1930-2014 г.) е членувал в опозиционния Младежки земеделски съюз, политически затворник, художник.
Нури Адалъ (1922-2004) прекарва 23 години от живота си по затвори и изгнание заради защитата правата на българските граждани от турски произход по време на комунистическия режим. През 1989 г. е принудително изгонен от България в Турция.

Петър Манолов е поет и журналист. Бил е секретар на Независимото дружество за защита правата на човека в България. В началото на 1989 г. ръкописите му са иззети и той започва гладна стачка, отразявана от радио „Свободна Европа” и световните медии. Публично е заклеймен и прогонен в емиграция, където участва в международни прояви за свободата на духа и проблемите на малцинствата. Той е един от създателите на независимия синдикат „Подкрепа” (сега КТ „Подкрепа”).

Проф. Йордан Тодоров (1920-1996) е съден в политически съдебен процес за противокомунистическа агитация. Бил е член-кореспондент на Дружеството по хематология и онкология на ФРГ и почетен член на Люксембургското и на Полското дружество по клинична биология. Създател е на дисциплините „Клинична химия” и „Лабораторна диагностика”, както и на Българското дружество по клинична химия.

Румяна Узунова (1936-2011) е писател, журналист и литературен критик. През 1980 г. заживява в Париж. През 1988 г. и 1989 г. прави около 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа”, „Дойче Веле” и „Гласът на Америка”, с които показва непоколебимата си позиция в защита на демократичните ценности.

Сабри Искендеров е бил секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България – правозащитна организация, създадена през 1988 г. От 1989 г. до момента живее в Анкара и работи в Агенцията за младежта и спорта.

Стефан Вълков, защитник на религиозните права на човека, прекарва 21 години в затвора. След смъртта на Илия Минев, председател на Независимото дружество за правата на човека, Вълков заема ръководна позиция в организацията.

Тодор Цанев е политик и общественик, въдворен в лагера в Белене. Бил е кмет на Русе. След 10.11.1989 г. става един от инициаторите за създаване на Съюза на демократичните сили и пръв негов председател.

Георги Асенов Саръиванов (посмертно)