Кухи фирми наемат и изпращат българи на гурбет в чужбина. Това е една от схемите за легално осигуряване на заетост зад граница, която цели да заобиколи изискването наемането на гурбетчии да става чрез фирми-посредници, пише "Монитор". Чрез тази схема кандидатите за работа в чужбина спестяват време, защото заминават за чужбина като командировани служители на фирмата. След като заминат за чужбина, наелата ги фирма заличава договорите им.

„Когато пристигнат на място в съответната държа- ва се оказват, че гурбетчии- те нямат осигурена работа или са изпратени да се трудят при много тежки условия” обясниха от Главната инспекция по труда (ГИТ). В повечето случаи обаче се оказало, че потърпевшите нямали никакви данни, освен телефонен номер на фирмата и хората, на които се доверили за осигуряване на работа. Това допълнително затруднява разследване- то на измамата. Данните на ГИТ, че с отпадането на всички трудови ограничени на европейския трудов пазар през миналата година от ГИТ отчитат ръст на нарушения- та на фирмите посредници. През 2014 г. са били установени 526 нарушения, 519 от които от посредници с регистрация в Агенцията по зае- тостта. 51 от посредниците са били глобени като по закон санкцията варира между 1500 лв. и 15000 лв. През 2013 г. тези нарушения са били два пъти по-малко – 218. Част от посредниците не предоставят на гурбетчиите трудов договор с чуждестранния им шеф на български език. Така мераклиите да се трудят зад граница могат да останат заблудени за заплащането, което ще получават и за продължителността на работния ден. В случай на злоупотреба този договор е нужен, за да може ГИТ да окаже съдействие на контролните органи в съответната среда. 

Сред нарушенията на закона са и таксите, които посредниците събират под формата на услуги за превод и легализация на документи- те или за квартира и транс- порт до местоработата. „Разходите по осигуряване- то на работа трябва да се покриват от работодателя, за който набират персонал”, припомнят трудовите инспектори.

Най-честите оплаквания на родните гурбетчии, избрали да се трудят за няколко месеца извън страната са свързани с лошите условия на труд. Нашенците недоволстват и, че работният им ден е по-дълъг от предварително договореното.

„Сред честите оплаквания е и това, че работници- те получават по-малко от минималното възнаграждение за страната приемник”, твърдят от ГИТ. Съгласно европейското законодателство, ако един строител отиде да работи в Испания, то той трябва да получава е по-малко от 648,60 евро, колко е минималната за страната заплата. Част от фирмите посредници за работа в чужбина обаче определят по-ниско от това възнаграждение, с което нарушават трудовите права на работниците. 

Често срещна практика било и предсрочното прекратяване на трудовия договор на работник зад граница. „Чуждестранният работодател намира някаква при- чина да уволни работника, преди да е изтекъл 3-месечният му контракт”, обясни юристът Мария Пелева. Така служителят не само, че не печели пари от гурбетчийството си, но дори трябва да плати на работодателя си неустойки заради пред- срочно прекратения договор.