Ревизията на хабилитациите е по предложение на БАН и Софийския университет. Двете институции приеха декларации с искане да се прекрати произвеждането на учени “под индиго” и да се спре обезценяването на научните титли. Защото това автоматично води до срив в качеството на обучението и науката. Предложението ще бъде обсъдено тази седмица в Русе, където ще има Съвет на ректорите в присъствието на просветния министър Николай Милошев.
Масовото производство на нови учени стана факт след приемането на закона за академичните звания през 2010 г., когато бе закрита Висшата атестационна комисия. Учените не искат нейното възстановяване, но искат орган, който да контролира самите процедури по избора на нови професори и доценти. Защото практиката досега показвала, че университети не спазват най-елементарните критерии за признаване на научни трудове, а си формират преподавателски състав както им харесва.
От приемането на закона досега са произведени в пъти повече професори и доценти, отколкото до този период - 1457, каза вчера пред “Труд” проф. Боян Биолчев, шеф на Националната агенция по оценяване и акредитация. Той определи като изключително правилно искането за промяна на закона. Това според БАН и СУ може да стане чрез поправка в правилника за прилагането му. Също така двете институции искат да има ясна оценка на научната дейност на вузовете и институтите.
Още от Улицата
Убийството на Илиян Филипов - журналисти с различни версии
Много вероятно е да става дума за поръчково убийство, след като се знае, че между Славчо Мегеров и футболния бос е имало напрежение през последните години
Над 200 български учени: Потресени сме от бруталния акт на военна агресия срещу украинската академична общност
Ръководството на БАН позорно мълчи и явно има за защо. "Съгласно международното право умишленото посегателство срещу паметници на историческото и културното наследство, които не представляват военни цели, се счита за военно престъпление", пишат достойните учени
Провал за кабинета: Синдикатите изчислиха, че малката потребителска кошница е поскъпнала с 8.6%
По данни на КНСБ българинът харчи за храна повече от една трета от доходите, за разлика от други страни в Европа, където разходите са едва 16%