Това коментира министърът на образованието и науката проф.Анелия Клисарова по БНР.
Тя подчерта, че всички оперативни програми са значително намалени. В момента за разпределение по всички оперативни програми, без земеделието, ще останат около 6 млрд. евро. Ако сложим, както е договорено, 10% да са за образование и наука, ние очакваме между 600 и 700 млн. евро, обясни министърът и добави: "Ние не сме се отказали да се борим за тази програма и за повече пари в нея. Ние самите трябва да наложим, че науката и образованието са водещи в политиката на държавата. Затова се боря от 3,5 поне до 4,5 от БВП да стигне процентът за образование и наука.
Проф. Клисарова потвърди, че от понеделник ще бъде назначен зам.-министър, който ще отговаря за европрограмите и за развитието на науката и образованието. Тя обърна внимание и на въпроса за образованието в по-широк обхват.
„Трябва да започне да се мисли още от предучилищната възраст, неслучайно затова искаме да направим и новия закон. За да има кой да прави висше образование и наука в държавата, трябва да имаме и много силно средно образование, умни, грамотни и мислещи деца“, категорична беше министър Клисарова.
Още от Улицата
В община Тетевен откриха новата учебна година
Във всички учебни заведения бяха получени поздравителни адреси от д-р Бояджиева, a в повечето от тях присъстваха представители на общинска администрация
София празнува - четири дни концерти, ретро трамвай и светлинно шоу
От 17 до 20 септември столицата ще предложи на жители и гости разнообразна програма с концерти, театрални спектакли, изложби, градски разходки, образователни игри и занимания за деца
Евростат: През 2100 г. българите ще са най-младото население в ЕС
Как от едни от най-възрастните в Европейския съюз, в края на века българите ще бъдем най-младите от всички?