The Economist: Путин предаде организацията на изборите на ФСБ, която отстрани всички конкуренти
Докато в миналото Кремъл поне се е стремял да поддържа видимост на политическа конкуренция и е допускал отделни опозиционни кандидати, понякога дори до победи, продължаващата война срещу Украйна е довела до още по-силен контрол
Парламентарните избори в Русия, насрочени за 18–20 септември, все повече приличат на формалност, в която самите руснаци демонстрират слаб интерес да участват. Според The Economist Кремъл окончателно е превърнал изборния процес в инструмент за контрол, а ролята на традиционната държавна администрация постепенно е поета от Федералната служба за сигурност (ФСБ).
Изданието отбелязва, че още от началото на управлението на Владимир Путин Кремъл последователно превръща демократичните институции в имитация. Целта е не само да бъде обезкуражено гласуването на хората с различни от официалните позиции възгледи, но и служителите в държавния сектор да бъдат насочени към партията на Путин – „Единна Русия“.
Според The Economist обаче тазгодишните избори бележат нов етап. Докато в миналото Кремъл поне се е стремял да поддържа видимост на политическа конкуренция и е допускал отделни опозиционни кандидати, понякога дори до победи, продължаващата война срещу Украйна е довела до още по-силен контрол.
По данни, цитирани от изданието, около 70% от руснаците определят политическата ситуация в страната като напрегната или критична. Значителна част от обществото вече не проявява особен интерес към изборите. А когато руснаците са били питани какво събитие очакват през септември, сред най-честите отговори е била една дума: „Мобилизация“.
ФСБ вместо политическа конкуренция
Според журналистите на The Economist изборният процес вече не е само въпрос на бюрократична организация и административен контрол. ФСБ играе все по-съществена роля в отстраняването на политическите противници.
Вместо традиционните методи за дискредитиране на опонентите се използват забрани, сплашване и арести. Като пример изданието посочва най-старата руска либерална партия „Яблоко“, която зае открита антивоенна позиция и беше отстранена от изборната надпревара. Нейни представители са били подложени на сериозен натиск и наказателно преследване.
Това постепенно променя и отношението на политически активните руснаци към изборите. Част от хората, които преди са гласували, вече не виждат смисъл да участват в процес, в който реалната конкуренция е практически премахната. Други възнамеряват все пак да отидат до урните, но да направят бюлетината си невалидна.
„Единна Русия“ и реалните гласове
The Economist цитира проучване на независимата социологическа служба ExtremeScan, според което „Единна Русия“ би получила не повече от 25% от действителните гласове. Това би било с около 20 процентни пункта под целта, която Кремъл си е поставил.
Изданието обаче посочва, че официалният резултат може да бъде значително по-висок благодарение на административния натиск върху държавните служители, манипулирането на вота и фалшификациите, включително на окупираните от Русия украински територии.
Така за част от руското общество изборите вече не изглеждат като момент за политически избор, а просто като „дата в календара, след която те се страхуват и очакват или мобилизация, или някакъв друг вид безумие“, според формулировката на изданието.
Какво може да последва
Изборите се провеждат на фона на продължаващата война срещу Украйна, нарастващите военни разходи и признаците на обществена умора. Именно това превръща въпроса какво ще направи Кремъл след 20 септември в една от основните теми около вота.
По-рано украинската Служба за външно разузнаване съобщи, че Русия може да подготвя провокации и терористични актове в окупираните украински територии, които впоследствие да бъдат използвани за обвиняване на Украйна и оправдаване на нови репресии. Тези твърдения са позиция на украинското разузнаване и не представляват независимо потвърден факт.
Междувременно анализаторът на The Times Роджър Бойс коментира, че дори напълно контролираните избори могат да създадат проблеми за Кремъл, ако покажат степента на умора в руското общество от войната.
На този фон вотът за Държавната дума изглежда все по-малко като състезание между политически алтернативи и все повече като тест за това доколко властта е способна да контролира резултата и поведението на обществото след него.
faktor.bg
Още от Свят
Ген. Бен Ходжис: Екипът на Тръмп разбира погрешно Путин
По думите му украинците не трябва да възлагат големи надежди на мирни инициативи, идващи от специалните пратеници на Тръмп.
Посланичката на ЕС в Украйна: Русия превръща Киев във фронтови град, а цивилните – в мишени
"От 27 август сме подложени на атаки както през нощта, така и през деня“
"Локхийд Мартин“ работи по секретна ракета, ускорява производството ѝ
Тези ракети ще бъдат част от въоръжението на изтребители като Ф-22 и Ф-35