„Елит не са най-умните, нито най-богатите или най-подготвените. Елит са онези, които са разбрали, че на техните плещи ще се носи страната. Ако наистина искате да сте елит, трябва да знаете, че тази промяна, която в момента ние сме започнали, вие ще трябва да я доведете докрай, там, където ви отведат пътят и професията в бъдеще, но винаги във връзка с нашата България.“

Това послание направи министърът на правосъдието Христо Иванов на финала на вчерашната дискусия със студенти от различни юридически факултети в страната, участвали успешно в международни състезания по право (Willem C. Vis International Arbitration Moot ; Philip C. Jessup International Law Moot Court; Central and East European Moot Court (CEEMC); Telders International Law Moot Court Competition; Frankfurt Investment Arbitration Moot и ICC Mediation Week)

Срещата, за която подробно пише "24 часа", бе организирана от МП като продължение на един ангажимент, поет от сегашното ръководство, да следи за развитието и проблемите около участието в международни състезания по право, които са една важна школа за бъдещите юристи. Същевременно, тя се оказа подходяща възможност да се чуе мнението на студентите за проекта за промени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, изготвен от работна група в МП и публикуван за обществено обсъждане.

Във форума, който продължи близо два часа, участие взеха 24 студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, УНСС и Варненски свободен университет. На него присъстваха още председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, заместник-министърът на правосъдието Петко Петков, ръководител на работната група за промени в наредбата, преподавателят по право на ЕС Христо Христев и депутатът от Реформаторския блок Димитър Делчев, който е и председател на Сдружението за международни състезания по право.

По време на дискусията студентите заявиха силна подкрепа за повечето основни промени в Наредбата – единния държавен изпит, засилване на практическата насоченост на обучението през цялото време, осъвременяване на учебните програми, промяна на хорариума и тежестта на различните предмети, включително необходимостта от засилване на обучението по международно право и право на ЕС, въвеждането на задължително обучение по юридически английски, както и на възможност за втори чужд език и др. Поставиха се и много интересни въпроси и проблеми, като например необходимостта от ранна специализация след втори курс, продължаване на дискусията за въвеждане на бакалавърска и магистърска програма, както и за вида на приемните изпити, въвеждане на лекции с участие на практици, регламентиране на възможностите за студентска мобилност, която да позволи обучение по програми в чужбина и подготовка за правни състезания и други изяви, без това да води до негативи в процеса на обучението и др.

Въвеждането на единни държавни изпити ще премахне дискриминацията на всички студенти извън завършилите СУ, заяви студент от Нов Български университет. Има много случаи, когато отидеш при работодател, а той да пита: „Вие СУ ли сте завършили, или не?“ Има и съдебна практика по въпроса, посочи студентът.

В отговор на това изказване председателят на ВКС Лозан Панов отбеляза, че специално при назначаването в съдебната система такава дискриминация не съществува . Той даде за пример своите лични наблюдения върху кандидатите за ръководители на съдилища и прокуратури в различните съдебни райони. „Обикновено за Великотърновския регион кандидатстват и ВСС избира за ръководители магистрати, завършили Великотърновския университет, а за Русенския например - завършили русенския университет. Така че няма значение кой какъв университет е завършил, важното е да сте стойностни и качествени юрист“, подчерта Панов.

Христо Христев, като участник в работната група в МП по промени в наредбата, заяви, че при формирането на новите текстове се търси баланс, така че всички добри предложения на заинтересованите институции да намерят място в проекта, който продължава да стои на обществено обсъждане.

Студентите изразиха голямо удовлетворение, че са поканени на дискусия в подобен формат, а някои от тях отбелязаха, че, за съжаление, в университетите липсва връзка и диалог между студентите и ръководството и преподавателския състав.

„Промяната в манталитета и отношенията във факултетите зависи и от това, което самите студенти мислят за себе си, за това което получават и за своята роля в процеса на обучение“, каза правосъдният министър Христо Иванов. Той подчерта, че реформата в юридическото образование е ключов елемент от цялостното усилие за модернизация на правната ни система, при това тя няма да се случи с еднократни действия. Предлаганата промяна в наредбата е само първата стъпка, а тази наредба не е променяна от 1996 г., въпреки всичките критики към нея.

От името на Сдружението за международни състезания по право г-н Димитър Делчев благодари на Министерството на правосъдието за потърсената обратна връзка със студентите, което е показателно за ангажимента на ведомството за подобряване на качеството на образование в университетите.

„Юридическото образование не беше достатъчно, затова създадохме сдружението през 2009 г. Убеден съм, че подготвените кадри са в основата на добрата правосъдна система, затова и със Сдружението за международни състезания по право стимулираме практическата насоченост на образованието по право“, допълни Делчев.

Министерството на правосъдието е отворено за подкрепа, чрез консултации с експерти, при подготовка на студентите за следващи участия в международни състезания, каза в заключение министър Иванов.