Министерският съвет прие втория пакет от промени в Закона за съдебната власт. Правосъдният министър се среща с партиите, за да получи подкрепа.

В проекта са разписани принципите на т. нар. съдийско самоуправление, новите правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет, кариерното израстване на магистратите, реформата в прокуратурата, статутът на съдебните и прокурорските помощници, както и допълнителни правила за изпита за юридическа правоспособност, предаде БТА. 

На пресконференция след заседанието на кабинета министърът на правосъдието Екатерина Захариева отбеляза, че с предложените промени се изпълнява стратегията за съдебна реформа и препоръките, които години наред се дават в докладите по Механизма за сътрудничество на ЕК.  По думите й най-важното е, че се дават всички гаранции за независимост и безпристрастност, а от друга страна и за носене на отговорност на съдиите, прокурорите и следователите. 

Засилва се съдийското самоуправление с регламентиране на възможността общите събрания на съдиите да предлагат и изслушват кандидатите за председател на съответния съд и да изказват становище относно кандидатурите. Това ще ограничи възможностите за непублично въздействие при номинирането на кандидати за председатели и създава гаранции за това, че магистрати с високи професионални и нравствени качества, които се ползват с доверието и подкрепата на своите колеги, ще заемат административни позиции в съдебната система, мотивират се от правителството.

Сега административните ръководители фактически притежават властови ресурс, който определя доминиращата им роля и създава предпоставки за оказване на нерегламентирано влияние и натиск върху съдиите, а оттам върху процеса на правораздаването.  Този проблем е свързан и с други дефицити - отсъствието на адекватен процент на натовареност, липсата на ясни критерии за кариерно израстване, извършването на командироване без никакви правила, пълната непоследователност и непредсказуемост в дисциплинарната практика на ВСС. По този начин редовият съдияе поставен в ситуация на уязвимост от председателя на съда, допълват вносителите. 

Реформата в прокуратурата въвежда ограничението горестоящият прокурор да дава разпореждания за решаване на делата по същество. Той ще може да го прави само относно прилагането на закона. Указанията трябва да са писмени и мотивирани и не могат да засягат вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор.  Като допълнителна гаранция срещу незаконосъобразни указания е предвидена възможността прокурорът да може да ги възразява пред по-горестоящата прокуратура. 

В ЗСВ за първи път се въвеждат срокове за извършваните или възлагани от прокурори проверки, както и за произнасянето по тях, с което се слага край на продължаващите във времето проверки, многократно удължавани или забавяни по различни причини. Т. нар. предварителни проверки трябва да приключват до 2 месеца с възможност за еднократно удължаване до 1 месец, а произнасянето на прокурора по същество трябва да се случи до 1 месец от постъпване на материалите, е записано още в закона.