В рамките на днешното си заседание Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на президента Росен Плевнелиев за установяването на противоконституционност на три от въпросите за национален референдум, иницииран от екипа на Слави Трифонов. Това показва справка на интернет страницата на съдебната институция.
След като разгледа делото по същество, Конституционният съд трябва да се произнесе дали решението на Народното събрание да допусне трите въпроса противоречи на Конституцията.
Припомняме, на 27 май президентът Росен Плевнелиев отправи искане до Конституционния съд да се произнесе за съответствие с Конституцията относно Решението на Народното събрание от 12 май 2016 г. за произвеждане на национален референдум по отношение на три от въпросите – да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите, броят на народните представители да бъде намален на 120 и директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура. В мотивите на президента е записано, че не бива да се допуска заобикаляне на Конституцията чрез възможността всяко едно народно събрание, с обикновено мнозинство, да приема решения за допитване на народа по въпроси, които се отнасят към формата на държавно устройство и управление.
Още от Закон и ред
Великобритания депортира двама от българите, осъдени за шпионаж в полза на Русия
Жертвите на шпионската операция е трябвало да бъдат предварително информирани за депортирането на осъдените лица, коментира Христо Грозев
Прокуратурата: Постъпиха множество сигнали за злоупотреба с данни от PNR
От прокуратурата обещават своевременно обществеността да бъде уведомена за резултатите от извършените проверки
Правосъдният министър поиска наказание за нотариус във връзка с „Баба Алино“
Нарушенията са свързани с удостоверяването на правото на собственост върху недвижими имоти, като липсата на мотивирана правна преценка и постановления, въз основа на които да се издадат актовете, казват от Министерството на правосъдието