Усложнената обстановка в страната попречи на някои работници да достигнат до работните си места и създаде затруднения на предприятия да развиват нормална дейност. От Инспекцията по труда напомнят, че в случай на бедствие Кодексът на труда регламентира някои права както за работещите, така и за работодателите.

Работниците, които не са успели да стигнат до работните си места, имат право на обезщетение в размер на 50 на сто от брутното трудово възнаграждение за времето, през което са били възпрепятствани да работят, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата за страната.

Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, му се заплаща пълният размер на брутното трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща от работодателя. Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган.

При престой за повече от 5 дни на предприятието пък работодателят може да предостави платен годишен отпуск на работниците и служителите си без тяхно писмено искане или съгласие. Това е едно от трите изключения на общото правило, че платеният отпуск се предоставя само след искане на работещите и бизнесът може да се възползва от него при нарушена производствена дейност заради бедствие.

Предотвратяването, овладяването и преодоляването на последиците от бедствия са сред малкото случаи, в които според Кодекса на труда се допуска полагането на извънреден труд по изключение. Той обаче се заплаща по общия ред за полагане на извънреден труд, т.е. работодателят трябва да плати повече за извънредните часове.

Ако до преодоляването на последиците от бедствия и аварии се наложи да се ползва неплатен отпуск, ИА ГИТ припомня, че независимо от причината за ползването му, до 30 дни от него в една календарна година се зачита за осигурителен стаж.