Днес председателят на КЗК Петко Николов. Той подписа със зам.-главния прокурор Камен Михов споразумение за взаимодействие между двете институции, с цел да бъде пресечена в бъдеще тази порочна практика и бъдат отстранени нарушенията, регистрирани от комисията.
Тръжното манипулиране е вид картел, с който участниците манипулират търга по отношение на оценката, по отношение на стойността на поръчката или по отношение на това кой да бъде избран и как да бъде изпълнен самият договор за обществената поръчка, обясни Николов. Много често са налице съмнения за това, че едно такова картелно споразумение в търг за обществена поръчка понякога става със знанието или прякото участие и на възложителя, допълни той. По думите му обаче дискусионен е въпросът дали участниците в такъв сговор трябва да носят наказателна отговорност. В редица държави участието в картел е престъпление от общ характер, посочи Николов.
КЗК вече има няколко решения, с които констатира подобно тръжно манипулиране, но всички те се обжалват пред Върховния административен съд (ВАС). По думите на регулаторния шеф откриването на доказателства за тръжно картелно споразумение е много трудно. Николов допусна, че подбудителството за участие в подобен сговор е възможно да идва от възложителя.
"Не можем да оставим дали битува мнението, че във всяка процедура за обществена поръчка има корупционна практика. Ние ще се опитаме да дадем сигнал на европейските институции, че това няма да се случва занапред в България", коментира зам.-главният прокурор Камен Михов.
Още от Закон и ред
ВСС допусна петима прокурори до участие в избора на членове на Висш съдебен съвет
Решението може да бъде обжалвано в тридневен срок пред състав, състоящ се от трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС
Незаконно обвинение срещу бивш шеф на КЕВР струва на прокуратурата над 15 000 евро
Светла Тодорова бе преследвана от държавното обвинение за длъжностно престъпление през 2017 г. заедно с друг бивш шеф на КЕВР – Ангел Семерджиев
Закон затяга правилата за „парите до 5 минути“ на бързите кредити
Законопроектът въвежда в българското законодателство изискванията на европейската Директива (ЕС) 2023/2225 и разширява обхвата на регулацията към нови форми на кредитиране