Възможно ли е в бъдеще да плащаме на банкови институции за това, че имаме депозити в тях? Не просто е възможно, а вече се случва или ще се случи в следващите няколко месеца и години. Финансовата криза покрай пандемията от COVID-19 направи и ще продължи да прави много неща възможни, но е важно да подхождаме към тях с нужната увереност, аналитичност и подготовка, за да избегнем в най-голяма степен негативните ефекти върху личните ни финанси, предаде БГНЕС.

Още тук трябва да се успокоим, че дори да има негативни лихви върху депозитите на физическите лица или фирмите, това няма да е краят на света. За да не бъдем голословни - тези физически лица и фирми от години отбелязват отрицателна доходност върху средствата, които държат в банковите институции. Това е така заради инфлацията. Дори и да имаме доходност от 1% от срочните или безсрочни наши депозити в банките, ако инфлацията в страната е 2 или повече процента, ние на практика губим стойността на парите си. Нещо повече - при нестабилна икономика и финансова система, водеща до галопираща инфлация, дори 10% лихва върху депозитите може да се окаже практически отрицателна.

За да бъдем още по-конкретни - още от 2020 г. голяма част от банките в България въведоха отрицателни лихви върху депозитите на фирми. Достатъчно е да погледнем условията за съхраняване на големи влогове на юридически лица. Банка “ДСК” например таксува облага с 1% годишно суми над 200 000 лв., което при нулева доходност върху депозита на практика представлява отрицателна лихва. 1% е и месечната такса “наличност” в банката за депозити над 1 млн лв. 1% комисионна годишно се плаща и за влогове над 400 000 лв в „Райфайзенбанк“. “Обединена българска банка” събира 0.7% годишно по всички сметки на фирмите с наличност над 3 млн лв., а в „Уникредит Булбанк“ налогът е 0.7% за суми между 1 и 3 млн лв., с нарастване до 1% при влогове над 3 млн лв.

“Първа инвестиционна банка” също събира такса, която е 0.7%, но при влогове над 5 млн лв.

Всъщност подобни такси бяха въведени още през 2019 година, но първоначално те се отнасяха за доста по-големи суми на влогове на юридически лица. Тенденцията е повече от ясна – първоначално фирмите и големите влогове, а впоследствие и по малките такива ще

бъдат де факто с отрицателна лихва, независимо дали това ще бъде обявено директно или ще бъде следствие от елементарно изчисление на наложените такси и нулевите лихви по депозитите.

И това няма да бъде края на света! Политиката на нулеви и дори отрицателни лихви не е прищявка на родните банкери, а дългогодишна политика на централните банки и правителствата с цел стимулиране на икономиката и потреблението. Най-просто обяснено - ако преди години Европейската централна банка или Федералният резерв на САЩ са

плащали няколко процента лихва на търговските банки за това, че те държат резервите си в тях, в момента централните банки на практика не плащат нищо и дори таксуват за тази услуга. Целта е банките да бъдат стимулирани да отпускат кредити и да захранват икономиката с ликвидност, вместо да държат средствата си на депозит. Разбира се, няма как да очакваме, че търговски дружества, които плащат такса за подобна услуга, няма от своя страна да започнат да таксуват за същото своите клиенти.

Този процес с голям интензитет наблюдаваме в редица европейски държави от години. Над 50% от депозитите на физически лица и фирми в Дания са с отрицателна лихва, отчитаме такива тенденции в страни като Ирландия и Швейцария, както и много други. Негативните лихви върху депозитите не подминават дори иновативния финтех сектор, като немската финансова група N26 още миналата година обяви, че ще таксува депозитите на своите клиенти с 0.5% за депозити над 50 000 евро. Едва ли можем да очакваме, че точно България ще бъде подмината от този общоевропейски процес.

На фона на тези данни се оказва притеснително и липсата на извънбанкови алтернативи на депозитите в България. Страната ни на практика не разполага с капиталов пазар, както и възможност за депозантите да се превърнат в инвеститори. Българската фондова борса не е ликвидна, а и попадането на акции на компании там е трудно начинание. Какво остава за хората с депозити? Да инвестират средствата си в традиционно нестабилния имотен пазар, редуващ несъразмерни скокове и спадове? Мнозина се опариха от тази идея по време на финансовата криза през 2008 година, тъй че едва ли можем да бъдем сигурни в такъв подход.

И все пак, защо на всички мрачни краски, изброени досега, това не е краят на света? Банковото дело не е статичен процес. Много от нещата, които възприемаме като аксиоми към днешна дата, всъщност за продукти на едва няколко десетки години и е напълно нормално да не са вечни. Мнозинството от нас, потребителите, не може да си представи какво биха представлявали банковите услуги без дигитализацията, например.

Това в пълна степен важи и за депозитите и доходността по тях. Ако механичното съхранение на средства не ни носи позитиви и това ни притеснява, ще трябва да се обърнем към друг продукт за целта. Ако нямаме капиталов пазар и другите възможности представляват прекалено висок риск, то ще се намери някой, който да предложи доходност, при далеч по-малък и приемлив риск. Така работи пазарът и нишата едва ли ще бъде незаета дълго време. Най-важно в този момент е да не прибързваме в решенията си и да подхождаме максимално аналитично към управлението на спестяванията ни, което ще ни донесе сигурен успех в кризата.