Цените на петрола отново тръгнаха нагоре, след като няколко страни отхвърлиха искането на Доналд Тръмп да съдействат за осигуряване на сигурността в ключовия Ормузки проток, докато Иран продължи да нанася удари срещу съседите си, произвеждащи суров петрол

Повишението в цените на горивата компенсира частично резкия спад от вчера, настъпил след като шефът на Международната агенция по енергетика (МАЕ) заяви, че при необходимост могат да бъдат използвани допълнителни запаси.

Въпреки това акциите продължиха да растат от 16 март, като технологичните компании се възползваха от новината, че Nvidia очаква да генерира поне 1 трилион долара приходи до края на 2027 г., предаде АФП.

Инвеститорите очакват също така решенията на централните банки тази седмица, които според анализаторите биха могли да доведат до възобновяване на увеличенията на лихвените проценти, целящи да компенсират евентуален скок на инфлацията вследствие на поскъпването на петрола.

Тръмп призова съюзниците в Европа и други части на света да помогнат за отварянето на Ормузкия проток, който Иран фактически е блокирал, като през уикенда каза, че осигуряването на безопасността на водния път „винаги е трябвало да бъде колективно усилие и сега ще бъде такова“.

Но реакцията на 16 март беше хладна. Германският канцлер Фридрих Мерц обяви, че войната, започнала с американско-израелските удари срещу Иран, „не е въпрос на НАТО“, докато Великобритания, Испания, Полша, Гърция и Швеция се дистанцираха от призивите. Австралия и Япония също предпочетоха да не се включват.

Президентът на САЩ заяви пред „Файненшъл Таймс“ на 15 март, че би било „много лошо за бъдещето на НАТО“, ако съюзниците откажат да помогнат, а на 16 март каза, че е поискал отлагане на срещата на върха с китайския лидер Си Дзинпин с „около месец“ поради този въпрос.

Тъй като кризата не дава признаци, че ще приключи скоро, цените на двата основни фючърса на суровия петрол скочиха с повече от 2% и се задържаха около 100 долара.

Те бяха спаднали на 16 март, след като шефът на МАЕ Фатих Бирол заяви, че страните членки могат да освободят още петрол от стратегическите си запаси „ако е необходимо“, след като миналата седмица вече се съгласиха на рекордно освобождаване на 400 милиона барела.