Руският президент Владимир Путин обяви, че ще се кандидатира за преизбиране през 2024 г. - това би му позволило да удължи десетилетната си власт до 2030 г.

71-годишният Путин е начело на Русия от началото на века, като спечели четири президентски вота мандата и за кратко беше министър-председател.

Съобщението беше направено на организирано в Кремъл събитие за военнослужещи, включително някои, от които са се сражавали във войната срещу Украйна.

"Няма да го крия, в различни моменти съм имал разнопосочни мисли, но сега е моментът, в който трябва да се вземе решение. Ще се кандидатирам за поста президент на Руската федерация." - каза Путин на церемонията.

Той говори пред подполковник Артьом Жога, руски военен, който по-рано го призова да се кандидатира.

"Благодарение на вашите действия, на вашите решения ние получихме свобода", каза Жога и добави: "Ние се нуждаем от вас, Русия се нуждае от вас."

Според анализатори Путин няма да се изправи срещу сериозни претенденти в кандидатурата си за пети мандат и вероятно ще се стреми към възможно най-дълъг мандат, за да прикрие вътрешните разногласия във връзка с войната срещу Украйна.

След спорна конституционна реформа през 2020 г. той може да остане на власт поне до 2036 г.

Правозащитни групи заявиха, че предишните избори са били белязани от нередности и че на независими наблюдатели вероятно ще бъде забранено да наблюдават вота.

През ноември Путин също така затегна медийните правила за отразяване на изборите през 2024 г., като забрани на някои независими медии да имат достъп до избирателните секции.

Изборите ще се проведат в рамките на три дни от 15 до 17 март - ход, който според критиците на Кремъл затруднява гарантирането на прозрачност.

На пет големи партии беше разрешено да представят кандидат за вота през 2024 г., без да събират подписи, като всички те подкрепят Кремъл и офанзивата в Украйна.

Най-известният съперник на Путин, Алексей Навални, в момента излежава 19-годишна присъда затвор. В изявление, публикувано чрез екипа си, той насърчи руснаците да гласуват за "всеки друг кандидат", освен за Путин, и нарече изборите "пародия" на изборната процедура.

Откакто започна нападението си срещу Украйна през февруари миналата година, Кремъл предприе мащабни репресии срещу инакомислещите, които правозащитните организации оприличиха на репресиите от съветската епоха.

Хиляди хора бяха задържани и вкарани в затвора заради протести, а други избягаха от страната от страх да не бъдат мобилизирани в армията.

Офанзивата срещу Украйна превърна Путин в изгнаник сред западните лидери, а страната му беше засегната от безпрецедентни санкции, целящи да ограничат финансирането на конфликта.

Но въпреки че първоначално санкциите предизвикаха отлив на западни компании и сътресения в промишлеността, икономиката се оказа устойчива, а рейтингът на Путин в страната остана висок.

Русия преориентира голяма част от износа си на енергия към азиатски клиенти, включително Китай, което ѝ позволи да продължи да финанзира войната, която продължава вече 22-и месец.

В стремежа си да повишат избирателната активност на последните президентски избори през 2018 г., на които Путин спечели с разгромна преднина във всички региони, официалните лица представят вота като ключова битка срещу западните ценности. /БГНЕС