Необходим е сравнителен анализ на кризисното развитие на имперските идеологии в процеса на разпад на континенталните империи. Колониалните - отвъдморски империи са доста по-оскъдни в развитието на идеологическа митология на имперско господство. "Цивилизаторската мисия" сякаш е единствената по-задълбочена идеологическа основа на късния колониализъм в процес на имперски разпад. Континенталните империи притежават много по-динамична и широка идеологическа основа, вкоренена в митологиите на традиционализъм, "обща кръв", "общ дух", единна религиозна ценностна система и основа, език, култура и т.н. В този смисъл,

континенталните - "непрекъснатите" империи са много по-"органични" и разпадът им е много по-болезнен и конфликтен

Руската империя е континентална, но нейният текущ разпад изпитва въздействията и на определени специфични фактори. Първо, през 1917 г. Руската империя е унищожена в кървавия хаос на болшевишката революция. Империята се преосновава в края на 20-те и през 30-те години на съвършено различна идеологическа и митологична основа. Митологията на "великия съветски народ - победител" се прибавя към тази неоимперска - тоталитарна сталинистко-болшевишка идеология след края на Втората световна война. След рухването на съветската империя кризисното развитие на имперското наследство поражда три основни посоки на възможна постсъветска идентификация.

Първата е Русия като могъща национална държава -

"настигаща" националното развитие на европейския Запад от епохата след рухване на европейските империи през 19 - началото на 20 век. Тази нова могъща нация ще поддържа отношения с постсъветското пространство във вариант "общност на независими държави" с "естествен" приоритет на Русия. Тази идентификация не бе реализирана успешно поради специфичните условия на съществуване на Русия  - огромна териториална протяжност, криза на институционалната интеграция на гигантската територия, етническо многообразие и етнически конфликти, някои от които (Северен Кавказ) - с потенциал да внесат цялостна криза в конструкцията на руската постсъветска държава. Централизацията може да бъде само репресивна, при което Русия трябва да инвестира усилия в "национална хомогенизация" надвишаващи в голяма степен наличния ресурс на постсъветска Русия.

Втората възможна посока бе развитието на Русия като демократична федерация

Акцентът тук е върху "демократична", защото свръхцентрализацията и авторитаризмът свеждат федералната конструкция към някой от другите два варианта - хомогенизирана национална общност-държава, или възродена империя. Успешните федерации са демократични - при това демокрацията е само едно от условията за федерален успех. Швейцария е успешна конфедерация. САЩ са успешна - макар и напрегната от текущи конфликти федерална система. Германия е балансирана федерална система, с все още тлеещи проблеми в своя Изток. Испания има баски и каталунци... За Русия демократичната федерация е трудно постижим лукс - по-трудно осъществима е дори от чисто националния проект на централизирана национална държава.

Третата възможна посока е възстановяване на империята

в иновативни идеологически и институционални форми. През 90-те години и първото десетилетие на 21 век Русия не притежава ресурс за имперско възраждане - нито стопански, нито институционален, нито идеологически. Опитите Православието да бъде възродено като имперска доктрина дава твърде слаби резултати. Не съществуват и външни условия за имперско възраждане. Победилият в Студената война Запад интегрира безалтернативно Русия към един глобален либерален порядък, особено ефективен на европейския континент.

Затъването на Америка в Ирак отваря геополитически прозорец на възможност за еманципация на Русия начело с Путин и оттук - възраждане на амбициите за нов имперски проект. Натрупани са известни ресурси от продажба на нефт и газ, централизирано и интегрирано е държавното управление, води се твърда и все по-репресивна политика спрямо демократизацията на постсъветското пространство - срещу реформистките правителства в Тбилиси и Киев след "цветните революции" от началото на 21 век.

Възраждането на империята - вариант за руско държавнополитическо устройство наред с другите два варианта - национална държава и демократична федерация - се налага безалтернативно след речта на Путин в Мюнхен от 2007 г. Русия влиза изцяло в класическия модус на своето имперско развитие. Великодържавна идеология, в името на която може да се жертва жизнения стандарт на руския народ, гражданската модернизация и всички останали характерни черти на модерната демократична държавност в Европа и Запада като цяло.

Проф. Андрей Зорин предлага анализ на идеологическата еволюция на Русия от кризисна постсъветска реалност към възродена заявка за "велика евразийска цивилизация" - империя и към открита агресия - засега спрямо Украйна.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на политолога Огнян Минчев, заглавието е на Faktor.bg.