Плашеща е обсесията на кремълските политици към историческата проблематика
Третият етап на путинизма е свързан с месианската идея, че Русия трябва да бъде в авангарда на всички, условно казано, авторитарни режими, които са длъжни да освободят човечеството от „либералната зараза“, казва изследователя
Интервю на Сергей Медведев, радио „Свобода“
- Ще започна с цитат от статията на Лев Толстой „Опомнете се“, написана в дните на мобилизацията за руско-японската война през 1904 година: „Оглупели от молитви, проповеди, призиви, процесии пушечното месо, стотици хиляди човека, облечени еднакво, но с разнообразни оръдия за убийство, оставяйки родители, жени, деца, с мъка на сърцето, но с фалшив кураж отиват там, където те, рискувайки със смъртта, ще извършат най-ужасното нещо – убийството на хора, които те не познават, и които не са им направили нищо лошо“.
Мисля, че нищо не се е променило. Руските хора точно по същия начин отиват на война – с мъка на сърцето, но с фалшив кураж.
Възкресява ли Путин някои от историческите модели на руската империя, абсолютизма, самодържавието?
- Руската империя е била устроена по съвършено друг начин. Но тази аналогия е доста мотивирана – съветската държава от 30-те години, опитът отначало да бъде възсъздаден изродения тоталитаризъм от късносъветската епоха и плавния регрес към високототалитарен режим от сталински тип. Ето това се опитват да възстановят в една или друга степен, макар и с ограничен успех.
Сегашните военни действия са белязани от дълбока асиметричност.
От едната страна имаме действително класическа, по учебник, антиколониална и антиимперска, национално-освободителна война, а от другата– не толкова опит за ретровъзстановяване на империята, колкото опит за преформулиране на същността на нацията, да бъде определена Украйна като част от „руското национално тяло“.
Украинците са обвинени в предателство, те уж са предали своята руска природа, отрича се тяхната национална идентичност по същество. Война с тях се води не защото те искат да се откъснат от империята, а защото не желаят да бъдат руснаци, не признават руската идентичност, настояват за друга ,собствена идентичност, която руското ръководство отказва да им признае.
Това е трагедия от невероятен мащаб.
- Това е в духа на путинската концепция за единния народ: руснаци и украинци.
- Да, разбира се. И белорусите също. В рамката на тази концепция само възсъединеният народ може да бъде център на империята.
- Концепцията за единния народ има ли някакви исторически основания?
-Разбира се, че не.
- Имало ли е период в историята на руската империя, когато „великоросите“ са се чувствали един народ с „малоросите“?
- Това е много късно изобретение. Изобщо тези етнически категории са много късни, въобще целият този категориален апарат няма никакво отношение към времената на Киевска Рус, това е XVII–XVIII век. Тогава действително е имало различни гледни точки: някои смятали, че това е един народ, други – че това са разклонения на един народ, а трети – че това са различни народи. Имало е хора, които са смятали, че към този народ принадлежат и поляците, но също са „разклонение“.
Част от малоросите смятали себе си за част от единното източнославянско племе.
Проблемът е в това, че всичко това няма значение при оценката на настоящите събития.
Много е интересен въпросът откъде е тръгнало всичко, как се е развивало? Но мен, честно казано, ме плаши обсесията на политиците към историческата проблематика.
В думите на Путин не е страшно това, че той зле познава историята – това как да е.
Страшното е това, че той смята, че проблемите на днешния ден могат да бъдат решавани на основата на събития с 2000-годишна или столетна давност. Ето това е много по-опасно.
- Аз винаги си спомням обаче Бжежински, който беше казал, че Русия ще престане да бъде империя ако изгуби Украйна? Така ли е наистина? Защо Русия се държи със зъби и нокти за Украйна? Действително ли загубата на Украйна ще разруши руския имперски мит?
- Трудно е да се каже, но вероятно.
Случи се така, че 20 години преди 2014 година, преди анексирането на Крим написах статия, че център на руското имперско съзнание през последните 200 години, на имперската митология на Руската империя, е Крим.
Да, действително, Украйна играе огромна роля не само в имперската, но и в националната идентичност. Ако бъде „отрязан“ Киев, то руската история ще стане по-къса с поне 250 години и много неща ще започнат да изглеждат по различен начин.
Символичното наследство е трудно да бъде поделено, то е неделимо.
Руската империя е провъзгласена като такава от Петър, който се обявява за император, а Русия за империя.
За разбиранията от XVIII век принадлежността към европейската цивилизация е било синоним на това да си човек, всички извън пределите на европейската цивилизация са били диваци, както са смятали тогава, а базов образец за това била гръко-римската античност.
На нея е построен „гръцкия“ проект на Екатерина II, „Константинопол“ през православната църква, и Крим бил руският вход към античността. Чрез митологията за това, че княз Владимир се е покръстил в Херсонес, чрез „античните“ паметници и така нататък – това било нашето знаме за европейскост, класичност и принадлежност на Русия към общото наследство на европейските империи.
Но тази Русия, която се опита да си върне Крим по военен път през 2014 година, да го покори, вече не се опитва да бъде европейска, не постулира себе си като европейска страна.
В това има някакъв странен цивилизационен разлом, но паметта за това е запазена.
- Загубата на Крим, загубата на Украйна, какво означава това в голяма историческа перспектива? „Мечката“ ще се върне в тайгата, Русия ще се върне към московския период от историята си: свършва имперският период и се връщаме към наследството на ордата?
- Така не става в историята. Ние говорим за днешната политика като за ретрополитика, нея се опитват да я върнат някъде, а връщането е невъзможно, ние се движим от тази точка, в която се намираме в момента.
Да, действително, Русия, каквато я познаваме (нейният имперски период XVIII–XIX век и в съветско време), е била построена върху гигантския вътрешен разкол между изцяло европеизираните елити и значителна част от неевропейската страна.
И в този вид, в какъвто е съществувала, замислена като огромно имперско образувание от европейски тип, Русия повече няма да съществува.
- Тоест, можем да кажем, че това е край на епохата на Петър Велики. Голяма част от европейските елити сега или са напуснали Русия, или стоят на опашка на границата.
Но аз се питам от гледна точка на голямата идеология на последните 300 години как може да бъде определен путинизмът?
- Путинизмът, при запазване на единната система за един лидер, премина през три съвършено отчетливи фази.
Първата фаза беше на границата на двата века с идването на власт на сегашния господар-император, според мен, наследи 90-те години в идеята, че ни е нужен цивилизован бит от европейски тип, че ние трябва, както тогава се казваше, да догоним Португалия.
Но ето как разсъждаваха елитите тогава: „Държавата ни е слаба, играем си на някаква ненужна ни демокрация, а държавата не може да се справи нито с чеченския сепаратизъм, нито с регионалната криза, нито с бароните-олигарси. А сега ние ще построим силна, мощна, полицейска държава, тя ще ни осигури модернизация и ще въведе този европейски бит насилствено, отгоре“. И трябва да кажем, че значителна част от прозападната либерална общественост беше готова да се съгласи с тази концепция.
- Да, още едно връщане към времето на Петър.
- Да. Този консенсус рухна по време на така наречената „рокада“ (има се предвид смяната на постовете президент-премиер на Путин и Медведев), на Блатните протести (протестите срещу фалшифицираните избори на „Болотная площадь“ – „Блатния площад“) от 2011-2012 година, след които този оттеглил своята подкрепа градски образован елит беше преименуван на «бандерлози», «хамончета», «пармезанчета» и така нататък.
Възникна неославянофилската изолационистка доктрина.
Какво му беше лошото на първия модел?
Той слабо осигуряваше идеологически несменяемост на властта. В неговите рамки беше невъзможно да бъде аргументирано защо президентът трябва да бъде вечен.
Спомнете си, че отначало самият Путин говореше а това, че „не трябва да се заседява“. След това се наложи рязко да се откаже от думите си.
Възникна неизолационистка форма на традиционализъм – националните опори. Опорите, впрочем, бяха три. Първата – сама по себе си идеята за несменяемата власт, втората – култ към победата (с православното възраждане нищо не се получи и създадоха военния култ към победата), превръщане на победата в религия. И третият елемент, вече съвършено загадъчен, беше истеричната хомофобия, която в руската култура никога не е съществувала.
- Но я има в много тоталитарни, фашистки режими.
А каква е същността на третия етап на путинизма, който явно настъпва сега – през 2022 година?
- Аз мисля, че той започна с поправките в Конституцията. Третият етап на путинизма, според мен, е свързан с месианската идея, че Русия трябва да бъде в авангарда на всички, условно казано, авторитарни режими, които са длъжни да освободят човечеството от „либералната зараза“. А нашето свято войнство е длъжно да ни осигури триумфална победа. Затова е нужно нашето търпение и готовност за много лишения.
*Професор Андрей Зорин е историк, литературовед, доктор по философия, преподавател в Оксфордския университет.
Превод: Faktor.bg
Интервю
Проф. Андрей Зорин: Русия воюва с украинците не защото искат да се откъснат от империята, а защото не желаят да бъдат руснаци
Андрей Зорин
Войната е опит за преформулиране на същността на нацията, да бъде определена Украйна като част от „руското национално тяло“
Фактор Фактор
Още от Интервю
Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес
В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб
Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата
На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън
Ростислав Мурзагулов: „Южна Корея е гневна на Кремъл, с голямо удоволствие би предоставила на Украйна „отрезвител“ за Путин
Путин нае друга държава да воюва за него на територията на чужда страна - това е скандално и напълно необичайно събитие за международната дипломация