"Здравната криза, в комбинация с някои други ефекти, които са породени и от нея, и от политическата нестабилност през 2020 г., на практика води до ситуация, в която изненадите могат да бъдат повече от обикновено. До президентските избори има доста време. В България наистина обявяването на кандидатурите по поредица от причини не се прави много рано. Този анонс от страна на Румен Радев е насочен към сегашната политическа ситуация по-скоро, отколкото към това, което ще се случва през есента на тази година. Може да има различни измерения, различни интерпретации на това, което той направи като анонс. Акцентът беше, че той би желал да обвърже своята кандидатура за втори мандат с подкрепата на БСП още отсега, защото се намирала в трудна ситуация и на практика представянето ѝ на парламентарните избори, разрешаването на вътрешните проблеми на БСП я поставя в уязвима ситуация, от която самият Радев може да се възползва". 

Това заяви политологът Огнян Минчев пред "Фокус". "Що се отнася до пълноценната политическа стойност на този анонс от страна на Радев за втори мандат, той е малко странен. Предвид обстоятелството, че Радев направи един отчет за своя четиригодишен мандат, в който говори за различни неща, но аз лично в този отчет не чух той какво е свършил по време на своя досегашен мандат по основните направления на дейност, които се предвиждат по президентските пълномощия. Президентските пълномощия са най-широки в областта на националната сигурност и външната политика. Румен Радев би следвало да говори по-подробно за това, какви успехи има той в тези области. Според мен - те са доста скромни. Ако оставим настрана офертата за закупуване на самолетите „Грипен“,

не се сещам за друга голяма инициатива, инициирана от Радев

и президентството като цяло в областта на националната сигурност. В областта на външната политика не се сещам за постижения на Радев, които да пласират не само самия него, но и България като държава в контекста на международните отношения. Не виждам сериозни посещения на Радев в чужбина, както и прием тук на значими международни фигури от него, от президентството. И поради това смятам, че е доста празна бланката за отчет за тези четири години на пълномощията на президентството, на българския президент", коментира Минчев.

"Не мисля, че този висок рейтинг е в резултат на някакви конкретни постижения на самия г-н Радев като президент или на президентството като институция. Този рейтинг е комбинация от две неща. За всички нас, които наблюдаваме българската политическа сцена от доста години, е известно, че позицията "държавен глава" има свой собствен и автономен рейтинг, който се пренася върху този, който изпълнява длъжността "държавен глава" през конкретния период. Това обстоятелство подведе поредица от предходни фигури на президенти – като започнем от Желю Желев, Георги Първанов и т.н., да инициират в края на своето президентство или след края на своето президентство нови политически проекти, политически партии, надявайки се, че те ще поемат от този голям рейтинг, който те притежават като президенти. За съжаление, обаче, това не се случва. Президентските политически проекти

след края на мандата се запазват в рамките на диапазона между 0,5 и 1,5%

което означава, че този рейтинг едва ли е личен. Той по-скоро е институционален, на първо място. И на второ място, при Радев имаме този висок рейтинг и благодарение на обстоятелството, че той като фигура в момента събира подкрепата на голяма част от тези български граждани, които са против настоящото политическо статукво, против настоящото управление на ГЕРБ и "Обединени патриоти", и Румен Радев, със своята позиция на отчетлива, ясна, категорична опозиция, персонифицира и събира подкрепата на тези хора. Това, разбира се, ще му помогне в процеса на издигане и реализация на неговата кандидатура за втори мандат, но доколко ще бъде достатъчно, остава да видим", казва още политологът. "Не зная дали „Обединените патриоти“ ще понесат всички щети, но във всички случаи те не са обединени от доста време. „Атака“ отдавна  не е практически част от тази коалиция. Коалицията от ВМРО и НФСБ се разделят и ВМРО взима решенията си самостоятелно на следващите избори.

Това е рискован ход

Ако е успешен, разбира се, той ще утвърди ВМРО като събирателен фокус на националистическия блок в България, но няма гаранции, няма гаранции за успех. И ако наистина ВМРО поеме голямата част от отговорността, както се изразихте, за негативите на настоящото управление, това ще доведе до резултати, аналогични с тези на Реформаторския блок. Но аз не мисля, че само ВМРО или само членовете на "Обединени патриоти" ще понесат тези негативи. И виждаме, че според социологическите проучвания ГЕРБ остава най-голямата политическа партия, но бидейки най-голяма политическа партия в подкрепата на гражданите, тя е свита до своето твърдо ядро, а периферията на ГЕРБ е прогорена в рамките на тези обществени напрежения и протести от 2020 г. Така че негативите вече се носят от всички членове на управляващата коалиция, не само от „Обединени патриоти“.  Възможностите са различни. Най-близката възможност е тези хора, които са отпаднали от периферната група поддръжници на ГЕРБ, да се въздържат от гласуване на тези избори, било във връзка с текущото си разочарование от своя предишен избор, било във връзка и с епидемиологичната ситуация, която може би ще наложи определени ограничения на част от избирателите, особено по-възрастните, по-уязвимите и т.н. Освен това, не само за периферията на ГЕРБ, но и за доста широк кръг избиратели извън поддръжниците на ГЕРБ, става въпрос за това, за кого биха могли да гласуват кого биха могли да подкрепят. Тук има много предположения и много загадки, предвид обстоятелството, че

алтернативите, които се предлагат, са уязвими

от различна гледна точка. Най-стабилно стои алтернативата на „Има такъв народ“, независимо от обстоятелството, че тази партия и нейният лидер, нейното ръководство не води кампания – те водят някаква телевизия само, но така или иначе, те събират една доста съществена обществена подкрепа, за разлика от другите опозиционни сили. Не говоря за БСП в момента – тя, разбира се, е основна опозиционна сила и по-специфичен случай. Но извън опозицията на БСП, „Има такъв народ“ е най-популярната партия, но според социолозите за отбелязване е, че подкрепата за „Има такъв народ“, независимо от това, че е значителна – според някои проучвания над 10% и повече от 10% - тя е доста аморфна. Т.е. определени кръгове избиратели заявяват, че биха подкрепили „Има такъв народ“, но степента на тази подкрепа, стабилността на тази подкрепа, обвързаността на тази подкрепа е под въпрос, защото за избори има значение не това дали ви харесвам, а дали съм си направил труда да отида до изборната секция и да пусна гласа си за вас. Това са два различни стадия на харесване и ако значителна част от поддръжниците на

„Има такъв народ“ останат между първия и втория стадий

то тогава за тази партия може да последва и неприятна изненада. Що се отнася до другите алтернативни предложения, към ден днешен те са по-скоро в цифровата граница около 4-процентовата бариера и дали ще я преминат и дали ще реализират своя потенциал, остава да се види. От тази категория изключвам само „Демократична България“, за която по принцип се смята, че има  достатъчна подкрепа, за да премине 4-процентовата бариера. Проблемът е в това, с колко ще я премине и в каква реална политическа сила ще се конституира в следващия парламент", каза още Минчев. 

"Трудно ми е да дам категоричен отговор на вашия въпрос, но ако трябва да формулирам мое собствено предпочитание, аз бих казал, че България ще спечели тогава, когато нейните политически сили и нейните политически лидери застанат на позицията на българския интерес и от позицията на българския интерес се обръщат в международните отношения и към Европа, и към САЩ, и към Русия – от позицията на българския интерес, а не с калкулациите на това по какъв начин да балансираме между Путин, Навални или някой друг. Не бива да забравяме също така, че България е член на Европейския съюз, тя е член на Алианса НАТО и от тази гледна точка има свои отговорности и тези отговорности са част от нейните интереси. Ако България не защитава преди всичко своите интереси, тя по принцип не би могла да има успех като държава, каза още Огнян Минчев.