.Новият съдия, който ще става прокурор, разследващ главния прокурор, е Антон Урумов.
Той беше избран на случаен принцип - компютърно днес от 11 кандидати, след като също "случайно" вчера социалните мрежи познаха с пълна категоричност кой ще е избрания. Урумов е син на бивш съдия от Върховния касационен съд (вече починал), бил е съдия в Специализирания съд, а след разпускането му избра да отиде в Софийски градски съд.
Биографията му е белязана от знакови дела, но и сами може да прочете достатъчно за него.
.За мен конструкцията за ad hoc прокурор, така както е построена, е
негодна
Той се избира от съдебната колегия на Висшия съдебен съвет.
Първият парадокс,
дори абсурд е, че този прокурор се избира от съдии, СЪДИЯ Е, но се назначава в Прокуратурата, която се ръководи от онзи, който ще разследва!
Вторият парадокс
е, че де-факто с тази конструкция не той, а фактически прокуратурата трябва да ръководи разследването на шефа й, понеже според чл. 126 от Конституцията, ал. 2 - "Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на ВСИЧКИ ПРОКУРОРИ".
Третият проблем
е, че ad hoc прокурорът според текстовете в Кодекса се опира в работата си и на служители от МВР и митниците. Я виж ти! А на такива от НАП?! Защо ли НАП отсъства от този текст? Защо отсъства ДАНС? Защо отсъства Комисията за конфликт на интереси?!
Четвъртият проблем
е, че шефът на Наказателната колегия на Върховния съд преценява дали сигналът заслужава внимание и съответно назначаване на ad hoc прокурор - т.е. еднолично предрешава каквато и да е евентуална преписка и проверка, както и евентуално назначаване на специален прокурор.
Петият прблем
е, че решенията на този прокурор се обжалват в Софиски градски съд, макар че се назначава от далеч по-върховен орган.
Шестият проблем
е, а всъщност с две думи - направено е всичко, дори и невъзможното, за да не се случи възможното - истински да се разследва най-висш служител на Темида.
Най-простото решение беше следното: сигналът се разглежда от състав на наказателната колегия на ВКС, обжалва се неговото решение пред цялата колегия, ако се прецени, му се дава ход, като се назначава от нейния състав съдия със следователски функции (съдия-следовател по примера на Италия) и решенията му подлежат на контрол от състава на Наказателната колегия. А самото дело да се гледа в Конституционния съд, ако ВСС или президентът решат да не освободят от длъжност главния прокурор въпреки данните за извършени нарушения.
Обаче омертата е задължителна за всяка мафия, в случая съдебно-законодателната и затова е избран едноличен принцип и тази каша, както и обжалване на решенията на специалния прокурор пред СГС, за да не се цапа имиджът на висшестоящите инстанции на Темида.
Гнус!
Всъщност от промяна се нуждае не само цялостната конструкция на Темида, но и основните кодекси, които са с десетки и десетки, и десетки поправки, а един от тях е още от времената на комунизма!!!!????
Реформи не се правят с кръпки върху неудачна конструкция, а с изграждането на нова и съвременна.
Коментари (0)