Опълченецът от първа дружина Никола Джаров (1860 – 1942)

Амалия Джарова - Рачева

Възможно ли е съвременният човек да проумее какво може да накара седемнадесет годишно момче да се запише доброволец в Българското опълчение. Да напусне родното си село Долен, баща, майка, къща и онзи пейзаж от долината, който остава в паметта на човека до сетния му дъх. Не. Не е възможно. Никакви патриотични слова няма да помогнат. Каква грешка е да мислим днес, че родолюбието и патриотизмът трябва непременно да се възпитават. Това неизменно прави тоталитарната държава. Безпощадно и насилнически. Младежът Никола Джаров е почувствал, че така трябва. Застрашено е, всичко което обича. Но има и нещо неуловимо, за съвременника облъчван денонощно от телевизии и социални мрежи. 

Чест! 

Някай посяга на твоята чест, не признава правото ти на своя държава, подлага те на унижения, грози семейството ти, сестра и братя. Има и друго. Скука е наоколо, нищо не се случва и хоризонтът е изрязън от баира. Носят се слухове, новините идват със закъснение…Никола е любопитен, търси предизвикателства, мечтае. Характерът напира нейде от деди и прадеди. На война се умира, но никой доброволец не тръгва, за да умре. Пъстър е този букет от причинноследствени връзки и в него има редки видове цветя и специфични аромати на своето време и епоха. Днес някои са изчезнали, други са подменени, мяркат се и изкуствени. 

Тези дни са 

дни на признание 

по случай 149 години от Шипченската епопея.

Когато бях на седемнадесет години, исках да следвам история. Знаех малко и както се оказа, важните събития са били подменени, други премълчани, а напоследък документите ни разкриват истински лъжи. Да, документите! Работих 10 години в Централния софийски архив, като архивен експерт. Познавам силата и мириса на отминалото време на оригиналния документ. Там открих, че дядо ми Никола Илиев Джаров от с. Долен, Неврокопско, е бил също на 17 години, когато е взел решение да замине за Румъния. На 1 април 1877 се записва като доброволец в Кишиневския пеши конвой. Луда глава. Войната започва, пешият конвой се преименува в Българско народно опълчение от 15 000 български доброволци между 14 до 64 г. Маршируват, без особени строеви умения във военния парад пред император Александър II. На 17 май дядо ми е включен в състава на Първа опълченска дружина. Очевидно са подценявали опълченците, планирали са те да имат интендантски функции / логистика, кухни, пренос на оръжие/, но една сутрин пристига заповед да бъдат включени в предния отряд на ген. Йосиф Гурко. На 22 юни 1877г. пресичат р. Дунав при Свищов и стъпват на българска земя.

Младият Никола Джаров

Започват тежки боеве при Стара Загора и Шипка. Опълченците проявяват смелост, която изумява командването. Възложена е задача да се защитава  стратегическият Шипченски проход под връх Свети Никола. Според военните стратези, който го завладее, диктува хода на войната. Сражението и за двете страни става съдбоносно. От 9 до 13 август 1877 г., на Шипченската позиция са разположени опълченците от 1 до 5 Опълченска дружина заедно с украинците от 35 Брянски и 36 Пехотен Орловски полк. Не подценявайте този факт. Как странно се превърта историята, украинците днес защитават своята родина със същия героизъм. 

Стоманената батарея

държи под обстрел турските колони на Сюлейман паша. Противникът е 10 пъти по-многоброен. Трудно е от дистанцията на времето да разберем откъде са взели сила на духа, нечовешка издръжливост да останат на върха. Изглежда всяка епоха създава свои норми за героизъм и саможертва. Турците атакуват непрекъснато, куршумите от “Хенри-Мартини” убиват и раняват все повече от защитниците. Редиците им оредяват, врагът вкарва нови и нови подкрепления. Отвсякъде ехти и се носи страховито „Алаааах“. Тогава дружинният командир Чиляев се обръща към останалите живи: 

„Братя, обкръжени сме от всички страни. Ще се държим докато дойде помощ. Ако не дойде, всинца ще положим костите си за България”.

И запява “Шуми Марица”, подета от опълченците по целия ляв фланг. Пушките на опълченците са стар модел „Шаспо”, лесно засичат или въобще не произвеждат изстрел. Слънцето пече, скалите парят, не достигат вода и храна, въпреки самоотвержената помощ на габровци. От връх “Св. Никола” хвърчат камъни, чуват се спорадични изстрели.  В най-критичния момент на 12 август по обяд, когато и птиците падат от горещината, пристига Орловският полк. На вълни се носят викове “Ура-а-а”, ехото от околните върхове ги усилва. Настава пукотевица, турците хукват да бягат по надолнището. Някой се препъват, други са простреляни. Стратегическите възвишения и позициите на Шипка са удържани.

Две трети от опълченците загиват под върха!

Имената на участвалите в битката са изписани със златни букви в църквата „Рождество Христово” в с. Шипка. И името на дядо ми е там, не е ли чудо, че остава между живите.

Достойнство!

Корав човек е бил Никола Джаров. Сетне, пак вика ура-а-а… и е в първите редици сред доброволците при Сливница в  Сръбско-българската война. А през Балканската – е под знамената на Македоно-одринското опълчение. Описанието на тридневната битка под връх Св. Никола е преразказ на автентичните спомени на полковник С.И. Кисов в книгата му “ Руско-турската война 1877-1878 г., ”издадена 1897 г.. 

В нашето семейство винаги се изтъкваше, че дядо Никола никога не е претендирал, нито получавал опълченска пенсия или помощ. Аз не познавам по-активен борец за България, който е издържал сам семейството си и е отгледал петте си деца. Работил е във Военното на Негово Величество училище 35 години.

Златният часовник, подарен на Никола Джаров за вярна служба към цар и Отечество

Вечна слава на българските опълченци! Вечна слава и на съвременните “опълченци” в Украйна.

Ние, неговите внуци и правнуци пръснати из София, Париж, Валенсия, Вейл, Йоханесбург, винаги ще помним този страховит войн, оцелял в битки и лишения. Нашият дядо Никола. Паметната плоча на мястото, където е живял, може да се види днес на ул. "Оборище" 89 в София.