Опетниха и знамето за предизборен пиар: Президентът го връчи тържествено на своя съпредседател в инициативния комитет

Димитър Иванов

Проф. Христо Пимпирев е сред най-разпознаваемите лица на българските полярни експедиции, но е и съпредседател на инициативния комитет, издигнал Илияна Йотова за президент. Пет дни преди изборите държавният глава го постави в центъра на официална церемония в президентството. Науката заслужава уважение, но когато държавната институция и предизборната кампания се пресекат, възниква неудобният въпрос: къде свършва държавният протокол и къде започва политическият пиар?

От „вдигам и двете си ръце за Йотова“ до Гербовата зала

На 20 октомври, само пет дни преди президентските избори, Илияна Йотова връчи националния флаг на ръководителя на 35-ата българска антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев. Церемонията в Гербовата зала беше представена като признание за успехите на българската полярна наука, международното сътрудничество и дългогодишната работа на учените на Ледения континент.

Само че в тази иначе тържествена картина има един политически детайл, който трудно може да бъде подминат: проф. Пимпирев е не просто ръководител на антарктическите експедиции. Той е и съпредседател на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Илияна Йотова за президент.

Това не е предположение, нито политическа интерпретация. Съставът на комитета е публичен, а самият Пимпирев открито заяви подкрепата си за кандидат-президентската двойка.

При представянето на инициативния комитет той обясни, че Йотова и кандидатът за вицепрезидент Кирил Вълчев заслужават да влязат на „Дондуков“ 2. „Аз вдигам и двете си ръце както за госпожа Йотова, така и за господин Вълчев“, заяви професорът. Той призова още да се сложи край на противопоставянето между „фоби“ и „фили“ и България да се обедини около общи цели.

В интервю за bTV Пимпирев обясни подкрепата си с думите: „Обичам да ме командват жени – защо да не бъде жена президент?“. 

Всичко това е напълно допустима гражданска позиция. Ученият има право да подкрепя когото пожелае. Но когато същият човек е част от ръководството на инициативния комитет на действащия президент, а дни преди вота получава централно място в официална церемония на президентската институция, въпросите за политическата безпристрастност вече не могат да бъдат заметени под антарктическия сняг.

Държавният флаг не е предизборен реквизит

Нека бъдем ясни: българските антарктически експедиции имат научна стойност. Изследванията на екологията, биологията и геологията, международното сътрудничество и развитието на базата „Св. Климент Охридски“ заслужават обществено внимание и подкрепа. Никой не оспорва правото на проф. Пимпирев да получава признание за работата си, но от „Дондуков“ 2 да бяха избрали друг по-подходящ момент.

Но именно защото президентската институция е държавна, а не партийна, тя трябва да бъде особено внимателна с начина, по който организира публичните си прояви в разгара на предизборната кампания – мирише на злоупотреба с власт.

На 20 октомври Йотова не просто изпрати поредната експедиция. Тя направи това в Гербовата зала, пред учени, представители на властта и дипломати, в събитие, което получи официална публичност. А човекът, който прие националния флаг, е сред най-видните публични поддръжници на нейната кандидатура.

Така се получава удобна политическа симбиоза: президентът демонстрира подкрепа за национална кауза, а съпредседателят на нейния инициативен комитет застава в центъра на държавно събитие, което естествено носи престиж и медийно внимание.

Това нелепо съвпадение на ролите и момента е достатъчно основание да се постави въпросът за границата между институционалната дейност и политическата реклама.

Професорът за „обединението“, президентът – с предизборен бонус?

Пимпирев призовава България да преодолее разделението между „фоби“ и „фили“. Той говори за бъдещето на поколенията и за необходимостта президентът да обединява страната. Това са послания, които звучат добре в официална зала.

Но в реалната политика думите за обединение не отменят необходимостта от ясни правила и дистанция между държавната институция и предизборните щабове. Особено когато изборите са само след пет дни.

Ако всеки кандидат за президент използваше официалните си прояви, за да поставя в центъра на вниманието хора от собствения си инициативен комитет, какво би останало от принципа, че държавната институция принадлежи на всички граждани, а не на конкретна кандидатура?

Президентската власт не е личен пиар ресурс. Гербовата зала не е предизборен декор. Националното знаме не е реквизит за кампания. И държавният протокол не би трябвало да се превръща в удобен фон за политически послания в последните дни преди вота.

Антарктически студ за политическата етика

В крайна сметка проблемът не е в това, че проф. Христо Пимпирев подкрепя Илияна Йотова. Проблемът е в публичното съчетаване на две роли: на човек, който открито работи за избирането ѝ, и на ръководител на научна експедиция, представен в официална президентска церемония броени дни преди изборите.

Науката не бива да става заложник на политиката. И президентската институция не бива да оставя впечатлението, че използва националните каузи, за да подсилва имиджа на собствената си кандидатура.

Може би на Антарктида е необходимо да се пази всеки градус топлина. В президентството обаче е необходима друга температура – хладна дистанция от предизборните страсти и безпристрастност, която не се измерва с броя на церемониите, а с доверието в институцията.

Защото най-голямото изпитание пред един президент не е да връчи националното знаме на поредната експедиция. То е да докаже, че знамето, институцията и държавният авторитет не принадлежат на неговата предизборна кампания.