Добромир Гюлев

Опитвам се от седмици да осмисля ситуацията с реакцията на българите, включително много мои приятели, срещу предоставянето на военна помощ за Украйна. Гарантирам ви, че искрено исках да разбера и осмисля подобна позиция, защото знам, че сложни казуси като войната категорично не могат да бъдат „обяснени“ едностранчиво. Има зрънце истина във всяка позиция... Също така не мисля, че такава огромна част от българското общество е неосведомена или е сляпа жертва на пропаганда... Удобно и лесно е за обяснение, но не смятам че е така.
След много мислене успях да идентифицирам няколко основни тези против предоставянето на военна помощ на Украйна. Но преди това искам да уточня какво разбирам под военна помощ. Това в моите очи (а и в тези на критиците на предоставянето) е т.нар. 

въоръжение, което може да причини смърт 

(lethal military equipment). Бронежилетки, каски, облекло, палатки, медицински консумативи не влизат в тази категория. По-скоро са в категорията „хуманитарна помощ“, чието предоставяне също - непонятно за мен - не събира очаквания консенсус...
Да се върнем на основните тези против предоставянето на тази помощ, които успях да идентифицирам, като не претендирам за изчерпателност:
1. Ще бъдем въвлечени директно във военен конфликт.
2. Ще допринесем за излишното продължаване на военните действия.
3. Ще станем потенциална цел за военен отговор от страна на Русия.
4. Ще намалим собствените си отбранителни сили, лишавайки се от необходимото ни оборудване.

На повърхността си, всяко от тези притеснения има своята валидност и е кристално ясно защо тревожи голяма част от българското общество. Ако обаче се задълбочи малко повече от самото „заглавие“, един непредубеден наблюдател би могъл да „разглоби“ тези четири тези съвсем лесно...

1. Ще бъдем въвлечени директно във военен конфликт
Това твърдение може да бъде разгледано най-малко от две страни:

- Няма никаква нужда да се намесваме във войната между Русия и Украйна, защото тя е локален конфликт, който не ни засяга и няма да има никакъв ефект върху нас (като например войната в Йемен или миналогодишния военен преврат в Бирма/Мианмар). Ако мислим по този начин, значи заравяме главата си в пясъка. Войната в Украйна е БУКВАЛНО пред нашите граници. Знам, че за хората от вътрешността на страната е трудно да го осмислят, но Черно Море е реална граница на България. Точно такава граница както река Дунав или „браздата“ с Гърция, Турция, Сърбия и Македония. Този конфликт се води в СЪСЕДНА на нас държава. Моряците от Военноморските Сили на България го усещат на гърба си от почти два месеца. В постоянна готовност са. Дават извънредни наряди и спят по корабите... 
Като съседна държава ние СМЕ намесени във войната... Единственото, което не сме направили до момента, е да изберем страна. Това изглежда лесен избор... Ако нападнат съседа ти имаш два хода – помагаш му или се съюзяваш с нападателя, за да го унищожите. Няма средно положение. Не и ако ти е съсед.

- Войната е глобален конфликт, провокирана и инспириран от НАТО, в който Русия се „защитава“... Оставям настрана пълната несъстоятелност на подобна теза и ще я разгледам като все едно е валидна.
Дори и да е такава ситуацията, а тя не е, България по подразбиране е замесена във войната като пълноправен член на НАТО. Ако в някакъв момент военните действия ескалират и се превърнат в пълномащабен конфликт между Русия и НАТО, то България ще бъде плацдарм на военните действия при всички положения. Междувременно, отказвайки да бъдем солидарни членове на съюза, от който зависи отбраната ни, ние реално се „оголваме“ сами и 

демонстрираме на НАТО, че не сме партньор, заради който си струва да се бориш, 

а на Русия, че сме най-слабото звено, към което трябва да се насочи първият удар. И двете опции са възможно най-лошите за България.

2. Ще допринесем за излишното продължаване на военните действия.
Това е абсолютно невярно. Този аргумент, удобно ползван от част от политическите партии за смокинов лист, не кореспондира с реалността. Войната ще продължи или докато режима на Владимир Путин не постигне нещо, което да може да бъде представено пред населението като „победа“, или до пълната и безусловна капитулация на Украйна. С оглед на развитието на нещата в последните седмици и най-вече заради безпрецедентната подкрепа от света за Украйна, първият вариант изглежда далеч по-реалистичен. Предоставянето или не на въоръжение от страна на България няма да удължи войната, а по-скоро ще спомогне, за да се реализира първият вариант, който е и по-благоприятен за нас от алтернативата му... 
Изключвам нормални разумни хора да са против предоставянето на оръжие на Украйна, за да могат да спомогнат за пълното унищожение на страната от руската армия... Такива единици вероятно има, но според мен са изключително ограничено малцинство... Все пак, този невъзможен развой на ситуацията също е изцяло против българския национален интерес. Такъв изход би довел до ужасно много проблеми за България и що се отнася до милионите бежанци, които ще трябва да приютим, но най-вече с оглед на рискове следващата цел на „победителя“ да бъде западно от Украйна...

3. Ще станем потенциална цел за военен отговор от страна на Русия
България винаги е била и ще е потенциална цел за Русия. Без значение какво правим. За жалост България за Русия не е това, което Русия е за България. Русия не е „голям брат“ за България и никога не е била. Няма и никога не е имало сантимент в руската политика по отношение на България. Руско-българските отношения са абсолютно христоматиен пример за realpolitik – преследват се винаги практически, а не  морални или идеологически цели. Обратното никога не е било в сила... България никога не имала прагматичен поглед към отношенията си с Москва, а само емоционален...
От гледна точка на Русия, България се намира на ключова географска позиция за евентуалното овладяване на проливите (Босфора и Дарданелите - вратата между Русия и света) и толкова. Удобен плацдарм. В един не дотам кратък период от новата ни история (1944 – 1989) в действителност България беше точно това. Първа линия на защита за Москва от евентуално нападение (сигурно сте чували за вградените експлозиви в язовирните ни стени... Целта им е била да наводнят южна България с цел да спрат евентуална турска инвазия, придружено с пълно унищожение и на немалко български села с все жителите им...) и удобна „площадка“ за евентуална атака срещу Турция (НАТО). Всеки, който си мисли обратното е наивник и не познава историята... 

4. Ще намалим собствените си отбранителни сили, лишавайки се от необходимото ни оборудване.
Това е единствената теза, която има практическа стойност и трябва да се разгледа много внимателно от военните ни специалисти (доколкото ги имаме). Трябва да се прецени с какво бихме могли да помогнем, без да жертваме прекалено много от собствената си безопасност. Но отговорът категорично не е „с нищо“. Както посочих по-горе, нашата отбрана е почти изцяло базирана на членството ни в НАТО. Това е основата на съвременната ни защитна доктрина и това трябва да е ясно на всички българи. Огромен пропуск на българските политици и интелектуалци е, че не съумяха в последните 15 години да го обяснят на хората... Така както отбраната ни преди 1989 зависеше изцяло от членството ни във Варшавския Договор. Комунистите това успяха да го обяснят по-добре...
Всичко това обаче не трябва да пречи на България да постъпи мъдро и да използва създалата се сериозна криза като възможност. Така правят мъдрите лидери! Това разбраха много от правителствата на държавите от бившия „източен блок“ (напр. Словакия и Полша). Предоставянето на Украйна на остаряло въоръжение от съветско време би могло да ни позволи да забързаме така закъснялото ни превъоръжаване и да спестим средства от бъдещото утилизиране на въпросните оръжия. Да ни позволи по-бързо и по-евтино да се интегрираме в общата отбранителна система на западния свят, към който принадлежим. Това би имало положителни последици за поколения напред, като по никакъв начин няма да увеличи рисковете за България... 

И така, остава въпросът: защо, въпреки че логиката сочи, че е в интерес на България да предостави всякаква възможна помощ на Украйна, включително оръжие, част от българския народ е против?
Мисля, че се дължи на 

липса на доверие в институциите

 И под институции нямам предвид само политическите, а изобщо в обществените институциите, вкл. медиите. 
Тук е скъсан общественият договор в България. Хората не вярват, че институциите работят в техен интерес и по подразбиране се съпротивляват на всичко, което идва „от горе“. Автоматичен рефлекс, наследен от годините тоталитарен режим, в който властта беше във война с населението. 
За съжаление сме се озовали в омагьосан кръг, в който населението не вярва на своите избраници, а те, от своя страна, се опитват да направят всичко, за да се харесат на населението... Така тези два проблема се мултиплицират и се озоваваме в ситуация, в която лидерите на държавата вземат изключително грешни решения, за да се харесат на избирателите си, а избирателите не вярват на правителствените решенията не защото са грешни, а просто защото са правителствени... Това води до все по-неправилни решения и до все по-малко доверие...

Крайно време е да се намери един или няколко политически лидери, които да са готови да рискуват собствената си политическа кариера, за да прекъснат този омагьосан кръг. Аз лично съм убеден, че избирателите в крайна сметка (след кратък период на неодобрение) ще оценят тази саможертва и ще ги възнаградят с доверието си!

****
С оглед на всичко написано по-горе ще се опитам да ви дам 

една друга перспектива - по-глобална

България винаги е била част от западния, християнски свят. Да, намираме се на границата му – географски и културно – но сме все пак част от него. Ценности, култура, език... Всички най-важни неща, които ни правят народ, са част от западната – християнска цивилизация. 
Заплахите за нашия „световен ред“ никога не са идвали от запад. Винаги идват от изток. Други са ценностите там. Друг е мирогледът. Друга е културата. 
Изтокът е място с безкрайни територии и малко хора... Там организацията на обществените взаимоотношения е друга. Съвсем опростено ще се опитам да го визуализирам – правилата не са толкова важни, ако най-близкия ти съсед е на 100 км от теб. 
На изток хората се управляват деспотично, но поради разстоянията това не е особен проблем... Царят рядко се сеща за теб, когато си на 5000 км... 
Това не е нашата, европейска, организация на обществата... При нас е важно да спазваш правилата, защото живееш на ръка разстояние от съседа си. При нас е важно, когато човекът до теб падне, да му подадеш ръка, за да стане. При нас е важно да си имаме доверие един на друг. Да спазваме обещанията си... На изток – не толкова. На изток е важно колко си силен, защото си сам...
Много пъти в историята си ние като народ сме били изправяни пред важни решения. По кой път да тръгнем... Последния път, когато сме били изправени пред подобна дилема, е имало руски щик на врата ни и затова е трудно да се каже, че сме „решавали“ нещо... Сега обаче сме свободни да изберем. 
Затова е толкова трудно...