Частният съдебен изпълнител (ЧСИ) Иван Карапанчев е осъден условно на две години затвор за престъпление по служба и за използван преправен документ. Това е решил Софийският апелативен съд (САС), след като е преценил, че Карапанчев е опитал да продаде ипотекиран имот тайно от банката кредитор на длъжника и от НАП, а освен това занижил многократно цената с преправена оценка от 813 000 лв. на близо 63 000 лв., показа проверка на „Лекс“.

Става дума за съдбата на дружеството „Плевенски хляб“ ООД. Съдружници в него преди години са били плевенският бизнесмен Йоско Исаев и Робърт Трейн. Фирмата имала много дългове и през 2011 г. е изтеглила 330 000 евро кредит от „Юробанк“, като е ипотекирала базата си от над 2000 кв.м, която включва 3 сгради за производство на хляб.

През 2015 г. Исаев изчезнал мистериозно, след като дошъл в София за среща със съдружника си Трейн. Разследването за отвличане така и не доведе до резултат, а беше допълнително затруднено, след като Трейн пък избяга в Германия. Междувременно, положението във фирмата станало още по-тежко, след като управлението било поето от дъщерята на Исаев и пълномощник на Трейн. Двете страни не се разбирали, били заведени много изпълнителни дела и започнали спорове между управляващите.

В тази сложна обстановка се намесила съпругата на Исаев – Албена. По съвет на счетоводителя на „Плевенски хляб“ ООД Иван Иванов, тя изкупила дяловете на фирма на неговия брат и я преименувала на „Плевенски хляб БГ” ЕООД. Чрез нея поела стопанисването на завода за хляб на „Плевенски хляб” ООД, като между двете дружества бил сключен договор, с който ООД-то предоставя за ползване под наем активите си на фирмата на Исаева. Договорът се изпълнявал, въпреки че не бил заверен нотариално.

Отново по съвет на счетоводителя, Исаева започнала да изкупува задълженията на „Плевенски хляб” ООД. Така закупила с договор за цесия вземане на фирмата „Техра“ към хлебозавода за 22 500 лева.

Участието на ЧСИ Иван Карапанчев започва в началото на юни 2016 г., когато при него постъпило искане от фирмата на Исаева за образуване на изпълнително дело срещу „Плевенски хляб“ ООД, като били приложени изпълнителен лист в полза на „Техра“, договора за цесия и уведомление до длъжника. Албена Исаева искала да се изготви сметка на дълга, да се извърши проучване на длъжника, да се наложат обезпечителни мерки, както и се предоставило правото на съдебния изпълнител Карапанчев да определи начина на изпълнение.

На 2 юни 2016 г. на длъжника „Плевенски хляб“ ООД била връчена призовка за доброволно изпълнение, в която били посочени сумите, които подлежат на събиране. Карапанчев дал 6-дневен срок за доброволно изпълнение. На 10 юни с.г. ЧСИ извършил опис на имота на „Плевенски хляб“ ООД, но без да извърши предварителна проверки за тежестите върху него, нито поискал вписване на възбрана върху подлежащия на изпълнение имот. В протокола от извършения опис пък не попълнил данните за изпълнителния титул, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, мястото на описа, наложените върху имота ипотеки и възбрани, не била посочена и началната цена, от която да започне наддаването.

Карапанчев назначил вещо лице да извърши оценка на имота, но след това приложил друга оценка на експерта по различно изпълнително дело, като заключението дори не било в оригинал, а сканирано и преправено с многократно занижена цена.

На 17 юни с.г. било изготвено обявление за първа публична продан на имота, без в него да са посочени собственик, пълно описание, имали наложени ипотеки и на какви суми. В обявлението началната цена била определена на 62 750 лв., съгласно преправения документ, въпреки че данъчната оценка възлизала на близо 240 000 лева. Обявлението не било публикувано на сайта на окръжния съд с линк към страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), а за насрочената публична продан не били уведомени нито банката кредитор, нито НАП.

Според актовете за разгласяване, това е станало чрез разлепване на съобщения в хлебозавода, в кантората на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд и в общината. Така за публичната продан научила фирмата „Петрол-Трейдинг Груп“, към която хлебозаводът също имал дългове. Тя поискала да се присъедини към делото като взискател. Първоначално Карапанчев сложил резолюция молителят да бъде присъединен.

Но три дни по-късно ЧСИ спрял изпълнителното дело, защото и други кредитори поискали да се присъединят, и отменил насрочената публична продан. Албена Исаева подала жалба в съда срещу спирането, но делото било прекратено, защото ЧСИ не администрирал редовно жалбата.

Въз основа на тези факти и след заключения на вещи лица за преправени документи и занижената в пъти цена на базата на „Плевенски хляб“ ООД, и окръжният съд във Враца, и САС са категорични, че Карапанчев е извършил престъпленията, за които е обвинен – престъпление по служба и преправяне на документ.

Заради нарушенията по изпълнителното дело, през 2017 г. КЧСИ е лишила Карапанчев от правоспособност за 5 години.

Частният съдебен изпълнител е използвал наказанието си като аргумент в искането си да бъде оправдан. Пред съда той пледира, че е нарушен принципът ne bis in idem, забраняващ повторно съдене и наказване на едно лице за същото деяние. Съдът обаче обяснява в решението си, че правилото се прилага само в наказателното производство. В случая пък Карапанчев е наказан по дисциплинарно дело, което засяга единствено частните съдебни изпълнители, а и предвидените наказания в двете производства са различни.

В своя защита подсъдимият твърди още, че дейността му подлежи на съдебен контрол и затова не трябвало да носи наказателна, а само дисциплинарна отговорност за допуснати нарушения при изпълнение на служебните си задължения.

„Съдебният изпълнител обаче няма статус на съдия, поради което и не разполага с наказателната неотговорност (индемнитет) по чл. 132 от Конституцията при изпълнение на служебните си функции. Нещо повече, дори съдиите не се ползват със закрилата на основния закон, когато извършеното при осъществяване на правосъдието е умишлено престъпление от общ характер. Обстоятелството, че актовете на съдебния изпълнител подлежат на съдебен контрол не изключва възможността, той да носи наказателна отговорност за служебните си действия или бездействия“, пише в решението на САС.

Съдът отхвърля и възраженията на Карапанчев, че допуснатите нарушения са незначителни, още повече че не е предприел и нищо, за да ги отстрани. Апелативният съд подчертава, че частният съдебен изпълнител изобщо не е изискал и данъчна оценка, от която в хода на разследването става ясно, че е за близо 240 000 лева, а реалната пазарна оценка на имота е над 813 000 лева.

И според двете съдебни инстанции, престъплението по служба е извършено чрез действия, свързани с нарушаване на служебни задължения от страна на ЧСИ, от които са могли да настъпят немаловажни вредни последици за банката кредитор и за държавата, тъй като не са били уведомени за изпълнителното производство. Съдът напомня, че в случая няма значение и това, че изпълнителното дело е било спряно, а публичната продан – отменена, защото съставомерността на деянието не изисква реално настъпване на вредните последици, а само възможност за това.

„Значение има и обстоятелството, че основанието за издаване на постановлението от Карапанчев е подадената молба за присъединяване към производството на нов взискател, а не проявена загриженост на частния съдебен изпълнител за запазване на интересите на банката и държавата“, подчертава САС.

ЧСИ е пледирал още, че не е имал за цел да обогати фирмата на Албена Исаева, нито да увреди банката и държавата. И двете инстанции обаче отхвърлят защитната теза, като заявяват, че става дума за особено драстични нарушения, подчинени на „ясната цел“ да се даде възможност на фирмата на Исаева да придобие имот на силно занижена цена.

Защитата на Карапанчев е изтъкнала довод и за доброволен отказ от довършване на престъплението чрез спиране на изпълнителното дело, поради което не трябвало да носи наказателна отговорност. Съдът обаче напомня, че делото е било спряно само защото е подадена молба за присъединяване от „Петрол трейдинг груп”, което щяло да препречи за безпрепятственото придобиване от страна на фирмата на Исаева.

„В този смисъл спирането на делото по никакъв начин не може да се окачестви като израз на волята на дееца да се откаже от довършване на деянието. Освен това, към момента на спирането на изпълнителното производство, изпълнителното деяние на престъплението е било вече довършено, доколкото подсъдимия е бил нарушил и неизпълнил посочените по-горе свои служебни задължения. В този смисъл за никакъв отказ от довършване на престъплението не може да става дума“, категоричен е апелативният съд.

На първа инстанция Карапанчев е бил осъден условно на 3 години затвор с 4-годишен изпитателен срок. Според съда във Враца, частният съдебен изпълнител е длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, при което и предвиденото наказание е по-тежко – от 1 до 8 години затвор. Апелативните съдии подчертават, че практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроса е противоречива и дават пример с различни решения на ВКС, в които върховните съдии застъпват противоположни позиции за качеството на съдиите, когато не са административни ръководители. Според САС обаче дейността на ЧСИ не може да го характеризира като лице, заемащо отговорно служебно положение.

„Без да се подценява дейността на частните съдебни изпълнители и значимостта на тяхната работа, те не разполагат с правораздавателни функции, нямат статус на магистрати и предвидената за тях завишена конституционна защита“, мотивира се САС, поради което и намалява наказанието на Карапанчев на две години условно и четири години изпитателен срок.

Решението не е окончателно и частният съдебен изпълнител вече го е обжалвал пред ВКС.