Голямата пирамида в Гиза – последното оцеляло чудо на древния свят – се оказва далеч по-сложна, отколкото сме вярвали досега. Нови изследвания разкриват неочаквана тайна: структурата ѝ не е с четири, а с осем страни. Това откритие преобръща представите ни за инженерните възможности на древните египтяни и поставя началото на нова ера в изучаването на техните архитектурни гении.

За пръв път през 1940 г. британският египтолог Флиндерс Питри забелязва почти невидими вдлъбнатини по средата на всяка от четирите основни стени на пирамидата. Тези симетрични изрязвания не се виждат от земята – те се разкриват само при определени атмосферни условия и най-вече от въздуха. Така Голямата пирамида не е с четири равни страни, а с осем леко вдлъбнати – резултат от забележителна инженерна прецизност.

През 2023 г. археологът Акио Като потвърди наблюденията на Питри и добави, че тази форма е била постигната умишлено чрез прецизно нареждане на каменните блокове. В изследването си той подчертава, че тази „осемстенна“ форма е уникална сред древните пирамиди и предполага не само техническа компетентност, но и задълбочено разбиране за геометрия, светлина и оптика. Древните строители вероятно са знаели как светлината ще се пречупва и отразява в определени моменти от деня и годината.

Осемстенната структура повдига въпроси: възможно ли е тази форма да има астрономическа или духовна функция? Възможно ли е пирамидата да е била не просто гробница, а активна част от културна или научна система за наблюдение на околния свят?

Всичко това е само част от по-широката картина на пирамидалната архитектура в историята. Първата пирамида, строена в Египет, е Стъпаловидната пирамида на фараона Джосер, издигната около 2670 г. пр.н.е. в Сакара. Проектирана от архитекта и висш жрец Имхотеп, тя бележи прехода от традиционната мастаба към монументалната пирамидална форма.

Оттогава до края на Новото царство египтяните са построили над 120 пирамиди. Най-големите и най-известните от тях са тези в Гиза – на Хеопс, Хефрен и Микерин, символи на могъщество, вечност и космически ред.

Една от най-интересните структури от този период е Счупената пирамида на Снефру в Дашур. При нея долната част е изградена под по-стръмен ъгъл, който рязко се променя към върха – вероятно за да се избегне срутване по време на строежа. Това я прави единствена по рода си и показва как архитектите са експериментирали със сложни геометрични решения още в зората на пирамидалното строителство.

Но Египет далеч не е единствената цивилизация, създала пирамиди.

В Судан, в царството Куш, южно от Египет, се намират над 200 пирамиди в района на Мерое – повече, отколкото в самия Египет. Построени между VIII в. пр.н.е. и IV в. сл.н.е., те са по-малки и по-стръмни, но играят сходна роля – свързани с култа към царете и отвъдното.

В Месопотамия, пирамидалната форма се проявява чрез зикуратите – масивни храмови постройки със стъпаловидна структура, използвани не като гробници, а като култови платформи. Зикуратът на Ур, датиран около 2100 г. пр.н.е., е сред най-известните.

В Латинска Америка, цивилизациите на маите, ацтеките и предшествениците им също изграждат пирамиди – като тази на Кукулкан в Чичен Ица и Пирамидата на Слънцето в Теотиуакан. Те често служат за ритуали и астрономически наблюдения и са ориентирани към равноденствията и слънчевия календар.

Изумителното в тази картина е, че пирамидалната форма се появява независимо в различни краища на света – без установени културни контакти между цивилизациите. Това показва, че пирамидата е универсален символ – на стабилност, трансцендентност и вечност. И може би – на знание, което все още не разбираме напълно.

Осемстенната тайна на Голямата пирамида ни напомня, че историята не е застинала. Дори най-изучените паметници могат да разкрият неочаквани истини. И че понякога, за да разбереш едно минало, трябва да го погледнеш от друг ъгъл – или отгоре.