Втори български гражданин, жертва на комунистическите изстъпления по време на така наречения Възродителен процес осъди Прокуратурата на Република България. Това е учителят от кърджалийското село Ненково, който от 30 години живее в Република Турция. Решението на Софийски градски съд е от края на юли тази година, но стана публично едва преди дни.

През 2019 година Х.И.Д. предявява иск против Прокуратурата на РБ за 100 000 лв., представляващ 

обезщетение за претърпени неимуществени вреди

от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на следствено дело № 1, от 1991. Става дума за злополучното дело за престъпленията на видни функционери на БКП по време на Възродителния процес и насилствената смяна на имената на турците.   

Ищецът е един от потърпевшите от т.нар Възродителен процес. Живеел със семейството си в село Ненково, общ. Кърджали, работел в местното училище. През 1984 г., когато започнала кампанията на властта по принудителната промяна на турските имена с български той отказал да смени името си и да спре да говори на майчиния си език, както и да забрави етнокултурните си традиции. Заради това е задържан на 7 януари 1985 г. и отведен на остров Белене. Там е принуден да работи тежък физически труд. Условията на живот били извънредно лоши. Хранели се с мухлясал хляб и развалена храна. В килиите зимно време било много студено, а през лятото – топло и задушно. Навсякъде имало насекоми и гризачи.

На 4 септември 1986 г. мъжът е изведен от лагера в Белене и е отведен от органите на реда в село Доктор Йосифово. Било му наредено да не напуска населеното място и да започне работа в текстилната фабрика в селото, където месечната му заплата е в размер на 40 лв. Там прекарал 26 месеца.

В началото на юни 1989 г. за няколко часа е екстрадиран от страната заедно със семейството си от Държавна сигурност и през Виена е изселен в Република Турция.

Х.И.Д. заявява пред Темида, че 

собствената му държава го е прогонила

и се наложило да започне живота си наново в една чужда страна.

След началото на демократичните процеси в България, през 1989 г.  Х.И.Д. заедно с други репресирани турци и мюсюлмани от комунистическия режим очаквали с надежда, че новата демократична власт ще започне разследване и ще предаде на съд и ще накаже виновните.

На 30 януари 1991 г. е образувано следствено дело № 1 по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили (така нареченото дело за „Възродителния процес“) срещу Тодор Живков и о.з.ген.полк. Димитър Стоянов, за това че в периода 1984-1989 година, в съучастие с други лица, са подбуждали към национална вражда и омраза - престъпление по чл.162 НК. По-късно в качеството на обвиняеми по това дело, като съизвършители, са привлечени и лицата Георги Атанасов, Петър Младенов и Пенчо Кубадински. Впоследствие на Димитър Стоянов, министър на МВР по времето на смяната на имената е повдигнато и ново обвинение по чл.387, ал. 2 НК., а Тодор Живков и Георги Атанасов са привлечени като обвиняеми по същия текст като подбудители на Димитър Стоянов.

На 20 юли 1993 г. във Върховния съд - Военна колегия, е внесен обвинителен акт срещу о.з.ген.полк. Димитър Стоянов, Тодор Живков и Георги Атанасов, по който е образувано н.о.х.д. №1/1994г. по описа на Върховния съд - Военна колегия. С Разпореждане на заместник - председателя на Върховния съд и председател на Военна колегия следственото дело е върнато за допълнително разследване.

По-късно, през декември 1997 г., във Върховния касационен съд отново е внесен обвинителен акт по сл.д. №1/1991 г. и е образувано н.о.х.д.  01/1998 г. по описа на ВКС срещу същите извършители по същите обвинения, по което с Разпореждане от края на април 1998 г. на съдията – докладчик следственото дело повторно е 

върнато за допълнително разследване

поради това, че не са изпълнени указанията, дадени при предишното връщане на делото.

Поради настъпили промени в подсъдността, с писмо от май 1998 г., следственото дело е изпратено на Софийска военноокръжна прокуратура. През септември 1998 делото е преобразувано в сл. дело №780-11/1998 г. по описа на СВОП. След това обвиненията по чл.162 от НК са прекратени, а впоследствие делото  е частично прекратено по отношение на Живков и Стоянов поради смъртта на всеки един от тях.

През април 1999 г. наказателното производство е спряно поради наличие на свидетели в чужбина. Месеци по-късно е възобновено и разследването продължило под нов номер – П -048/1999. по описа на ВОП-София.

При извършените от Софийска военно-окръжна прокуратура следствени действия, са установени имената и адресите на общо 446 лица, които са били настанени в ТВО „Белене“, като и законните наследници на тези от тях, които са починали. Тъй като част от  репресираните са се изселили в Република Турция, изпратена е молба за правна помощ до компетентните турски власти, като е изискано да се извърши разпит по делегация на пострадалите лица.

В исковата си молба ищецът Х.И.Д.  заявява, че в продължение на годините от образуването на следствено дело №1/1991 г. до момента, е таил 

надежда за възмездие и наказание на виновниците

за т.нар. “Възродителен процес“, очаквайки, че справедливостта поне частично ще възтържествува, съпътствана и от страх, че това дело едва ли ще приключи с изправянето пред съда и наказването на инициаторите на „Възродителния процес“. Заедно с много други свои сънародници, пострадали от смяната на имената, създали Сдружение, от името на което сезирали различни институции с искане за информация за хода на делото, за оказване на съдействие за приключването му. Писали писма и декларации до Народното събрание, Главния прокурор, Омбудсмана, Министерство на правосъдието, в които настоявали за приключване на делото с изправяне пред съда и наказване на инициаторите - лидерите на „Възродителния процес“.

Бившият учител от Ненково заявява пред съда, че е разпитван като свидетел по делото и са му разяснени правата на пострадал, но, въпреки че е писал редица молби до Прокуратурата, не е уведомяван за нито един от актовете по делото по предвидения в закона ред, освен за Постановление от 04.10.2018 г. на ВОП за спиране на наказателното производство. Заявява още, че е подавал молби до ВОП за информация по делото, за копия от някои материали по него, за получаване на информация за причините поради, които същото не може да премине в следваща фаза, на които не е получавал изричен отговор, а от извършени справки на място във ВОП е разбирал, че справки му се отказват, защото делото е секретно. В тази връзка е подавал искане за премахване на нивото на класификация, за да получа достъп до материалите по делото, с оглед организиране на защитата си, за да предяви искове за обезвреда за причинените му вреди чрез изтезания и лишаване от свобода, но опитите му били безуспешни. Единственият отговор който получавал бил, че правата на пострадалите не били нарушени и били гарантирани от закона. Така и до момента на завеждане на иска Х.И.Д.  не е могъл да потърси по гражданско-правен ред компенсация за причинените му страдания.

В исковата си молба ищецът заявява, че в края на 2017 г. са били приети изменения в НПК, които за първи път дават възможност на пострадалия да поиска от съда постановяването на мерки за ускоряване на досъдебното производство. Междувременно, по искане на други пострадали за ускоряване на делото, е имало две други произнасяния. С определение № 3198 от 19.07.2018 г. по ч.н.д.№3175/2018 г. на СГС на основание чл. 369 от НПК на прокурора е бил даден едномесечен срок за приключване на делото, но такова не последвало с мотиви, че давността е изтекла още през 2000 г., и единственият жив обвиняем(Георги Атанасов, б.р.) е поискал прекратяване на наказателното производство. С определение №3730 от 03.09.2018 г. на СГС отново е бил даден едномесечен срок на Прокуратурата за приключване на делото, в който е било издадено Постановлението от 04.10.2018 г. на ВОП, за спиране на наказателното производство по ДП №11-048/1999г. по описа на Военно-окръжна П.София, на основание чл.244, ал.1, т.1, във връзка с чл.25, ал.2 във връзка с чл.242, ал.1 НПК- за изчакване на отговора на четвърта поред молба за правна помощ по делото.

Изселникът Х.И.Д. е подал жалба срещу посоченото постановление, по която производството е прекратено, а преписката е върната на държавното обвинение за съобщаване и връчване на постановлението на всички пострадали, след което да бъде изпратено на съда за произнасяне по жалбата.

Според отразеното в исковата молба, постановлението за спиране е лишено от смисъл и води до допълнително забавяне на делото, а, докато Прокуратурата не го съобщи на пострадалите, съдът няма да осъществи контрол над него по подадената  жалба. „Не е ясно дали и какви действия са предприети за това, но изглежда в скоро и обозримо бъдеще не може да се очаква жалбата ми срещу постановлението за спиране да бъде разгледана”, декларира пред Темида жертвата.

В исковата си молба ищецът се позовава и на приетата на 11.01.2012 г. Декларация от 42-рото Народно събрание, с която е бил осъден опитът за насилствена асимилация на българските мюсюлмани и е призовано българското правосъдие и главният прокурор на Република България да направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците за така наречения „Възродителен процес“, но въпреки това няма осезаем напредък по делото. Според репресирания е недопустимо и неоправдано продължителността на наказателното производство да трае десетилетия,  тъй като това е своеобразна форма на 

отказ и лишаване от достъп до съд и правосъдие

Според него тази продължителност от над 27 години нарушава правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, още повече, че и към днешна дата няма изгледи и останалият единствен жив обвиняем по делото да бъде предаден на съд, пред вид факта, че давността отдавна е изтекла, а единственият обвиняем се е позовал на нея. Въпреки наличието на искане за преквалифициране на обвиненията по други текстове от НК, явно, според него, това няма да се случи, а наказателното производствоп ще бъде прекратено, без наказание за виновниците и без възмездяване на пострадалите.

Според страната на ищеца,  в резултат на продължаващото вече 27 години досъдебно производство по Следствено дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780ІІІ/1998 г. по описа на ВОП София, е бил лишен от възможността да потърси справедливо репариране на причинените му значителни имуществени и неимуществени вреди от престъпното деяние като граждански ищец, поради бездействието на Прокуратурата, респ. да бъде конституиран като частен обвинител по делото, за да може да поддържа наред с Прокуратурата обвинението за деянията, които по време на т.нар „Възродителен процес“ му причинили непоправими морални и материални вреди.

Той счита още, че отговорност за необоснованото забавяне на делото носи Прокуратурата, защото тя е господар на досъдебната фаза на процеса и има отговорността за изпълнение на задължението на държавата да проведе официално досъдебно производство достатъчно задълбочено, грижливо и обективно, както и да бъдат взети възможните разумни мерки, за да се съберат всички налични доказателства, нужни за установяване на релевантните факти и обстоятелства.

Вследствие на това забавяне ищецът е търпял неимуществени вреди, които се изразяват в следното: задълбочило се е до крайна степен чувството и усещането му за липса на справедливост, защото не се оправдават очакванията му за поне частично възстановяване на справедливостта и компенсация за нечовешките страдания и репресии, на които е бил подложен по време на т.нар. „Възродителен процес“. Изпитвал е и продължава да изпитва разочарование от липсата на осезаем напредък по делото, изпитвал е страх и опасения, че това забавяне ще позволи на обвиняемите да се измъкнат от правосъдието и да останат ненаказани за деянията си. Чаканото от него овъзмездяване на погазените му права и достойнство е останало неоправдано, което го е довело до чувство на отчаяние, безсилие, емоционална фрустрация и депресия. Станал раздразнителен, затворен в себе си, перманентно емоционално напрегнат, стресиран и депресиран, започнал да страда от безсъние.

В тази връзка ищецът предявява  претенция срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение в размер от 100 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски, в това число адвокатско възнаграждение.  

По време на съдебното дело 

Прокуратурата оспорва така предявените искове

изцяло – както по основание, така и по размер.

Държавното обвинение счита, че от релевантните по спора материали се установява, че казусът по следственото дело, за което ищецът претендира забавяне, безспорно се отличава с изключителна фактическа и правна сложност - няколко обвиняеми лица, стотици пострадали, значителен по обем доказателствен материал, разпити на огромен брой свидетели, разглеждане на делото на няколко съдебни инстанции, като счита, че не са приложени конкретни доказателства, от които да е видно, че забавянето се дължи единствено на неправомерни действия/бездействия на ПРБ. В този смисъл счита, че не е осъществен съставът по чл. 2Б от ЗОДОВ, тъй като не са налице данни забавянето на разследването да е по вина на орган на Прокуратурата, вследствие на което да са произтекли преки и непосредствени вреди за ищеца.

Освен това Прокуратурата като ответник намира претендираното с исковата молба обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 за изключително завишено и несъответстващо нито на принципа на справедливост, закрепен в чл. 52 ЗЗД, нито на социално-икономическата ситуация в страната, нито на трайната съдебна практика по аналогични казуси.

Твърди, че ищецът не е представил доказателства за действително претърпени неимуществени вреди, като пряк и непосредствен резултат от релевираното нарушение на правото на разглеждане на процесното досъдебно производство.

Заплетеният казус е поверен на I-во Гражданско отделение, 3-ти състав, с председател Богдана Желявска.

С оглед на изложеното, съдът приема, че от страна на органите на държавното обвинение са налице действия и бездействия, които противоречат на основните принципи на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, визирани в чл. 6, пар. 1 – разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В резултат на това, ищецът Х.Д. е понесъл  неимуществените вреди, подробно описани по – горе, доказани със заключението на съдебно – психологическата експертиза и показанията на двамата разпитани свидетели в хода на производството.

По тези причини и пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, се явява доказана по своето основание.

Решението на Темида е категорично:

осъжда Прокуратурата на Република България

да заплати на Х.И.Д. сумата 70 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски.

Макар и почти след 35-годишна давност Х.И.Д. е дочакал частична справедливост, за разлика от много от жертвите на комунистическия терор, които вече не са между живите. Това дело може да предизвика истинска лавина от съдебни искове срещу прокуратурата и държавата. Поне живите от групата от 446 души, конституирани като свидетели по делото за Възродителния процес, могат да имат сходни претенции към държавното обвинение на България и да очакват подобни присъди. Победата на Х.И.Д.  е и победа срещу ДПС и Доган, които вместо права, свободи и справедливост, превърнаха турците и мюсюлманите в крепостни, в машина за гласуване, която да гарантира корпоративните им интереси и мании. За България обаче остава тъмното петно, че правосъдната ни система 30 години след падането на комунизма не може да въздаде справедливост на жертвите.