Руският президент държи на разстояние министрите си, знае, че дори най-близките му вече могат да посегнат на живота му

Плановете на Кремъл се провалиха, очакваше украинците да посрещнат окупаторите, както в България през 1944 г.

САЩ няма да ни изоставят, знаят, че страната ни е ключът на Москва към Балканите, откъдето започват световни войни, казва пред Faktor.bg политическият анализатор

Интервю на Васил Василев

- Г-н Октай, Тайип Ердоган не подкрепи стария си приятел Владимир Путин в агресията срещу Украйна. Как ще действа Анкара на ръба на нова световна война? 

- В тази ситуация диктатори, които са се отклонили от правия път и искат да спечелят гражданското доверие в условията на тотална криза, винаги търсят външен враг. Сега, когато има война между Русия и Украйна, Ердоган се опитва да спечели от този конфликт и отново да се върне като лоялен натовски партньор. Освен това, той сключи сериозни договори с украинските власти и със Зеленски за износ на дронове. Дори при последното си посещение в Киев сключи договор за съвместно производство на безпилотни самолети. Тези дронове, които пренасят сериозни снаряди, изведнъж бяха рекламирани в цял свят по време на войната в Сирия. Всичко това повдигна самочувствието на диктатора Ердоган, че е важна страна в конфликта. Отношенията му с Путин бяха изключително напрегнати след сваления руски самолет на границата със Сирия и убития руски посланик в центъра на Анкара. След това обаче започнаха търговски взаимоотношения, които надхвърлиха натовските граници. Турция внесе зенитни ракети от Русия, въпреки забраната на НАТО. Това пък на свой ред доведе до напрежение между Анкара, алианса и особено Вашингтон. Днес, за да отговори на критиците си и на опозицията в Турция, че замълча за превземането на Крим и за приятелството си с Путин, Ердоган обяви официалната си позиция. Той заяви, че и Русия, и Украйна са му приятелски държави. Ердоган каза, че няма да заема и да воюва срещу нито една страна. Турският президент започна да говори с натовските лидери от Франция и Германия, с изключение на САЩ, които все още са го изолирали, и да си предлага услугите като лоялен член на НАТО. Иска да им покаже, че могат да разчитат на Анкара. Заради резервите към него, взе решения по договора „Монтрьо“, според който се дава право на Турция, когато има военни действия на акваторията на Черно или на Азорско море, да не допуска кораби и подводници на воюващите страни през Босфора. Той заяви, че затваря протока за Русия, като по този начин се опитва да привлече вниманието на европейските държави, за да се прикачи чрез лоялност отново към европейските и американските страни.

- Ще проработи ли планът на турския президент?

- Диктатори, които нарушават законите срещу народа си, особено в правния сектор, никога не могат да възстановят доверието в НАТО. Дори да са лоялни в тази ситуация, свободните страни, които посочват с пръст Путин като Хитлер, не могат повече да вярват на Ердоган безрезервно, защото прекалено много демонстрира приятелството си с Владимир Путин през последните години. Затова и той се опитва да направи преговори между Москва и Киев в Истанбул или в Анкара. Той иска да излезе от тежката ситуация заради прегръдката си с Русия. Москва получи подкрепа за войната в Украйна само от Сирия, Северна Корея, Куба и Беларус. От Путин се отрекоха дори страни като Сърбия, които минаваха за негови приятели. Това означава, че когато светът го посочи за новия Хитлер, изведнъж руският президент се оказа в тежка финансова изолация. Гръб му обърнаха световни лидери, с които е имал добра комуникация, включително и от Китай. Ние видяхме дори промяна в поведението на Виктор Орбан, както и на други лидери, които прокарваха руските интереси в Европа и обслужваха компаниите на Путин. Йенс Столтенберг неслучайно каза, че на вниманието на НАТО са Босна и Херцеговина и Молдова. Това са страни, които са на гърба на натовските държави България и Румъния. Нека само да припомня, че по времето на военния министър Красимир Каракачанов страната ни даде въздушното си пространство, за да се внедрят зенитни ракети от Русия в Ниш, под контрола на Кремъл. Генералният секретар на НАТО беше категоричен, че внимателно се следи какво става на Балканите. Само не спомена деликатно името на Сърбия. Прави впечатление, че Йенс Столтенберг не спомена нито веднъж думата „война“ в изказванията си. Когато има толкова жестока война, която унищожава градове, жени и деца, военните използват следния принцип: когато един терорист е взел заложници, преговарящите не използват определени думи, за да не се провокира агресора. В момента Путин е взел за заложници страни, които го наричат луд. Той може да има всякаква диагноза, но разполага с ресурс, с който да унищожи света. Трябва да внимаваме, за да не натисне едно или друго копче. Нашите политици също трябва да са внимателни с реториката по адрес на Путин, за да не изпрати някоя ракета към страната ни. Затова и Ердоган се опитва да се вклини между НАТО и Москва, за да не си спомнят в Кремъл за убития показно посланик и за сваления самолет. Тези неща никога не се прощават и не се забравят.

- Какво се случва с ДПС и в каква позиция се намират след началото на войната?

- ДПС до вчера опитваше да заиграва с етническата карта, за да защити обръчите от фирми. Трябва да отчетем, че за пръв път Мустафа Карадайъ, натоварен от Доган, беше на тържествата на Трети март. В момента стратегията за етническото напрежение отпада от дневния ред. Изведнъж задкулисието се опитва да се вклини в новата ситуация, защото нито на Ердоган, нито на Путин им е до тези заигравания. Дребните логистични игри вече са извън дневния ред. Ще забележим през следващите дни как ДПС ще се опита да си предлага услугите за стабилизирането на управлението в тази кризисна ситуация. Следващите седмици и месеци ще наблюдаваме примирение и подкрепа към всяка власт от страна на ДПС. Партията на Доган казва на „Продължаваме промяната“ следното: ако имате проблеми с някой от партньорите си и ви изневерява, ние сме на разположение. Същото казва и Бойко Борисов.

- В момента обаче управлението изглежда стабилно. Вие виждате ли пропукване на властта?

- „Продължаваме промяната“ и Кирил Петков не трябва да приемат за сериозни външните заплахи на Борисов, ДПС и „Възраждане“. Най-голямата опасност е в коалиционното пространство. Утре от „Позитано“ 20 може да решат да използват путиноидните, антинатовските и русофилските настроения у нас и да заявят, че повече не могат да подкрепят правителство, което е срещу Москва. БСП ще реши да поиска избори например, за да предотврати евентуален бъдещ политически проект на Стефан Янев. Освен това – от Демократична България всеки ден губят от антинатовските позиции на Корнелия Нинова. Те са нетърпими за избирателите им. От ДБ могат да решат да обвинят Кирил Петков в съглашателство с Нинова на фона на световната пронатовска вълна, за да не изчезнат като Реформаторския блок в следващия парламент. Те могат да използват и аргумента, че не се случват промени в съдебната система. ДПС затова се самопредлага, но тази подкрепа е фалшива и цели да бъде разбит най-големия противник, който иска смяната на Иван Гешев и закриването на специализираната прокуратура. Неслучайно обръчите около Доган успяха да задушат модела „Борисов“, защото са много силни. Целта на самопредлагането е да не се закача задкулисието. В тази сложна ситуация не бива обаче да се подценява и един нов проект Стефан Янев.

- Ако страната ни стане мишена на Москва, може ли да разчитаме на Ердоган в опита си да бъде отново лоялен партньор на НАТО?

- Не, защото България, около проблемите на НАТО с Ердоган, се превърна в много важна логистика за алианса и САЩ. Страната ни е ключова и неслучайно Сталин не я отстъпва като център за контрол на Балканите. НАТО и САЩ много добре знаят, че България е ключова врата за евентуална инвазия на Путин към Балканите. Държавата ни остава основен отбранител в района, въпреки нашите властимащи и какво мислят в колебливите си позиции днес. НАТО отчита, че тази врата е слаба. Нека да не забравяме, че винаги световните войни са започвали от Балканите. Затова трябва да сме спокойни, че нито Америка, нито НАТО ще ни „рискува“, не заради гражданите, а заради териториалната логистика.

- Каква е основната цел на Владимир Путин с агресията в Украйна?

- Той си мислеше, че като славянски народ, както ние сме посрещали на 9-и септември 1944 г. танковете на СССР и войските, така и в Украйна ще го чакат с „ура“, цветя и рози. Това обаче не се случи. Такъв народ не може да се превземе и ще се защитава с живота си. Целият проект на Путин се провали и затова той днес е заложник на цяла Русия. От поведението му страдат не само Украйна, Европа и светът, а и собственият му народ. С приравняването му с Хитлер, той поставя като заложник собствения си народ. Милиционерските служби дори са настроени срещу него. Виждаме снимки как Сергей Лавров стои на 50 метра от него. Путин си дава сметка, че дори и най-приближените му могат да се превърнат в негови врагове и това да му коства живота.