Експерти от Атлантическия съвет предупреждават, че въпреки огромните загуби във войната срещу Украйна Русия не се е отказала от конфронтацията със Запада
В анализ на военния експерт Ричард Хукър са разгледани пет възможни сценария, при които Москва би могла да тества единството на НАТО, съобщава УНИАН.
След началото на пълномащабната война през 2022 г. европейската система за сигурност се промени коренно. Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО, а Балтийско море практически се превърна във вътрешно море на Алианса. Русия понесе тежки човешки и военни загуби, а икономиката ѝ беше поставена на военни релси. Въпреки това Кремъл не показва готовност да прекрати войната.
Според авторите на анализа Владимир Путин смята, че вътрешнополитическата му власт остава стабилна, а руската икономика е издържала на санкциите благодарение на приходите от суровини, „сенчестия“ танкерен флот и подкрепата на Китай, Иран и Северна Корея.
Експертите предупреждават, че Москва може да се опита да постави на изпитание член 5 от Северноатлантическия договор, като атакува ограничена територия на държава членка с надеждата НАТО да не реагира с военна сила заради риска от ядрена ескалация.
Петте възможни сценария
1. Пробив на сухопътен коридор към Калининград
Руски сили от Беларус могат да нанесат удар през Литва, за да свържат Калининград с основната руска територия. Това е най-рискованият вариант, тъй като почти сигурно би довел до военен сблъсък с Полша.
2. Завземане на шведския остров Готланд
Контролът над стратегическия остров в Балтийско море би позволил на Русия да затрудни въздушните и морските операции на НАТО и да засили натиска върху Швеция.
3. Хибридна операция в естонския град Нарва
Чрез провокации, агенти и дезинформация Москва би могла да се опита да организира безредици сред рускоезичното население и да повтори сценария от Крим и Донбас през 2014 г.
4. Светкавична операция срещу Аландските острови
Архипелагът между Финландия и Швеция е демилитаризиран. Според анализа внезапен десант би дал на Русия стратегически контрол върху важни морски комуникации.
5. Операция в Шпицберген – най-вероятният сценарий
Според авторите именно норвежкият архипелаг Шпицберген е най-вероятната цел. Поради специалния му международноправен статут и демилитаризацията Русия би могла първо да извърши диверсии срещу комуникациите, след което със специални части да овладее ключови обекти и да обяви, че защитава своите граждани. След това Москва може да предупреди НАТО, че опит за освобождаване на островите ще доведе до опасна ескалация, включително заплаха от използване на тактическо ядрено оръжие.
Според Атлантическия съвет основната цел на подобна операция не би била самата територия, а
проверка дали Алиансът действително ще приложи член 5
за колективна отбрана. Ако НАТО не реагира решително, това би нанесло тежък удар върху доверието към съюза и би поставило под съмнение ефективността на неговите гаранции за сигурност.
Още от Петък 13
Военният министър разреши - от редник до генерал да пишат каквото си искат на личния фейсбук – дори да обявят война на друга държава
Позицията на Димитър Стоянов отваря широка врата в системата на отбраната да се словоблудства безразборно, да се вихри политическа и русофилска пропаганда, да се настройват военнослужещите срещу партньорите ни от НАТО, ЕС и САЩ, да се призовава към тероризъм, сексуално насилие и т.н.
Шефът на ВВС подигравателно към депутат: "Моля, госпожо пък Николай говори в час и ме щипе!"
Генералът демонстрира недосегаемост и си позволява да иронизира народен представител и съвсем подигравателно подхожда към една от формите за парламентарен контрол – депутатското питане
Полските МиГ-29 за България? Нов сценарий поставя въпроси за курса на българските ВВС
Изявление на бивш полски министър поражда нов дебат дали страната ни може да се окаже получател на съветски изтребители вместо да ускори прехода към натовска бойна авиация