От плацдарм към фронт: как Кремъл превръща Беларус в оръжие срещу Украйна и НАТО

Олександър Левченко*

Последните военни ходове и мерки за сигурност, предприети от беларуското ръководство, свидетелстват за постепенното преминаване на Минск от ролята на територия за осигуряване на руските войски към по-активно участие в реализирането на регионалната военна стратегия на Кремъл. Съвкупността от последните решения на режима на Александър Лукашенко демонстрира системна подготовка на държавните институции за функциониране в условията на възможна 

мащабна военна криза 

по западното и южното стратегическо направление.

Провеждането на комплексни командно-щабни учения на Министерството на вътрешните работи и вътрешните войски в Гродно, Лида и Велика Берестовица, в непосредствена близост до границите с Полша и Литва, надхвърля рамките на обичайна проверка на бойната готовност. Характерът на отработените мероприятия показва подготовка на силовите структури за действия в

условията на хибриден конфликт, 

при който военните операции са съпроводени от филтрационни мерки, контрол върху населението, охрана на критичната инфраструктура и осигуряване на военната логистика. Именно тези елементи са характерни за началната фаза на потенциална ескалация срещу държавите от източния фланг на НАТО.

За Кремъл Беларус все повече придобива значение не само като плацдарм за разполагане на войски, но и като територия, способна да осигури функционирането на второ оперативно направление в случай на широкомащабна конфронтация с Алианса. Това позволява на Русия да 

разширява спектъра от възможни сценарии за натиск 

върху Полша и балтийските държави, принуждавайки НАТО да разпределя силите си между украинския театър на военните действия и североизточния фланг.

Не по-малко показателно е решението за формиране на четвърта десантно-щурмова бригада в Гомелска област, в близост до украинската граница. Става дума не толкова за увеличаване на числеността на беларуските въоръжени сили, колкото за промяна на тяхната функционална роля. Увеличаването на мобилните ударни подразделения свидетелства за адаптиране на структурата на беларуските въоръжени сили към 

изпълнение на настъпателни задачи 

във взаимодействие с руските войски. Дори ако Минск не планира пряко участие в бойните действия, самото наличие на подобна групировка принуждава Украйна да поддържа значителни сили по северното направление, което напълно съответства на стратегическите интереси на Москва.

Паралелно с това беларуското ръководство разгърна мащабна кампания за проверка, ремонт и модернизация на обектите на гражданската защита. Този процес има двойно предназначение. От една страна, той свидетелства за подготовката на държавния апарат за възможни кризисни сценарии,

включително 

риска бойните действия 

да се пренесат на територията на Беларус. От друга страна, изпълнява важна политическа функция, поддържайки в обществото атмосфера на постоянна външна заплаха, която властите използват за засилване на вътрешния контрол и оправдаване на по-нататъшната милитаризация на държавата.

В стратегически план тези процеси свидетелстват за завършването на поредния етап от интеграцията на беларуския военен потенциал в единната система за военно планиране на Русия. Формално запазвайки

белезите на държавен суверенитет, Минск все повече

губи възможността самостоятелно да определя собствената си политика за сигурност. 
Военната инфраструктура, системата за управление, логистичните възможности и силовите структури на

Беларус постепенно се интегрират в руския модел за регионално възпиране и потенциална ескалация.
За европейската сигурност това означава появата на допълнителен източник на стратегическа нестабилност. Кремъл получава възможност едновременно да поддържа военен натиск върху Украйна, да създава заплаха за източния фланг на НАТО и да използва територията на Беларус като инструмент за политическа и военна принуда. В резултат Минск все повече се превръща от формален съюзник на Русия в неразделен елемент от

нейната военна архитектура

Ако настоящата тенденция се запази, Беларус окончателно ще загуби възможността да балансира между Русия и Запада. Това ще означава не само по-нататъшно ограничаване на нейния политически суверенитет, но и увеличаване на вероятността всяка бъдеща военна ескалация между Русия и НАТО автоматично да се разпространи върху беларуската територия. По този начин политиката на режима на Лукашенко не повишава сигурността на страната, а напротив – значително увеличава нейната стратегическа уязвимост  

и риска от въвличане в конфликт с много по-широк мащаб

Официална Москва продължава да разглежда Беларус като ключов елемент от своята военно-стратегическа архитектура по западното направление. В Кремъл се разработват различни сценарии за възможното използване на беларуските въоръжени сили както във войната срещу Украйна, така и при потенциален конфликт с балтийските държави. Като се има предвид дължината на украинско-беларуската граница, прякото въвличане на Минск в бойните действия би означавало рязко увеличаване на дължината на активния фронт и необходимост Украйна да прехвърли значителни сили за защита на северното направление.

Същевременно Киев нееднократно е сигнализирал, че няма да изчаква началото на пряко нахлуване. Украинското ръководство фактически предупреди Минск, че при получаване на достоверна информация за подготовката на беларуската армия за участие в агресия, критично важни горивно-енергийни, транспортни и логистични обекти на Беларус могат да бъдат 

поразени с превантивни удари

Подобен сценарий е способен да нанесе на беларуската икономика многомилиардни загуби и съществено да подкопае нейното функциониране.

Съдейки по публичните изявления на Александър Лукашенко, подобни сигнали са били възприети сериозно. През последния период беларуският лидер нееднократно подчертава, че войната с Украйна би имала разрушителни последици за Беларус.

Това обаче не означава 

намаляване на руския натиск. 

Кремъл продължава да използва както политически лостове за влияние, така и мрежа от свои привърженици в беларуския държавен апарат, стремейки се да промени позицията на Минск и да го склонни към по-активно участие във военните планове на Русия.

Формално Лукашенко продължава да твърди, че беларуските въоръжени сили могат да се включат във войната единствено в случай на нападение от страна на Украйна. Подобни изявления обаче не могат да бъдат разглеждани като достатъчна гаранция за сдържаност. Руската практика многократно е демонстрирала 

използването на инсценирани инциденти 

като повод за започване на военни операции. Исторически пример за това остава Съветско-финландската война от 1939 г., когато Москва използва инсцениран граничен инцидент като оправдание за нахлуването.
Подобни информационно-психологически операции и днес остават характерен инструмент на руската стратегия. Наскоро беше разпространена информация за предполагаема атака на украински безпилотен летателен апарат срещу автобус с беларуски деца в Брянска област на Русия, но тези твърдения породиха сериозни съмнения относно тяхната достоверност. При подобни обстоятелства не може да се изключи възможността за организиране на нови провокации, които да бъдат използвани като формален повод за 

въвличане на Беларус във войната

Самият Лукашенко вероятно осъзнава подобни рискове. Същевременно остава открит въпросът доколко дълго ще успее да устоява на политическия и военния натиск от страна на Кремъл. При условията на задълбочаваща се зависимост на Беларус от Русия не бива напълно да се изключва възможността Минск да бъде принуден да направи отстъпки.

Макар ново настъпление срещу Украйна от територията на Беларус да остава един от възможните сценарии, все по-голямо внимание заслужава друг вариант – използването на беларуската територия за реализиране на 

руските планове спрямо балтийските държави 

Руското ръководство се нуждае от демонстративна военно-политическа победа, докато ситуацията на украинския фронт не създава предпоставки за бърз стратегически успех.

В този контекст балтийските държави могат да бъдат разглеждани от Кремъл като потенциално по-уязвима цел. Особено значение за Москва имат Естония и Латвия, където живеят значителни рускоезични малцинства, традиционно използвани от руската пропаганда като претекст за политическа намеса. Същевременно Литва има ключово географско значение поради т.нар. Сувалски коридор – тесен участък между Полша и Литва, който отделя руската Калининградска област от територията на Беларус. Установяването на контрол върху този участък би позволило на Русия да създаде сухопътна връзка с Калининград и съществено да промени стратегическия баланс в региона.

Реализирането на подобен сценарий до голяма степен ще зависи от бързината и 

решителността на реакцията на НАТО

Особено място в този контекст заема Полша, която е основният логистичен център на Алианса на източния фланг. За Кремъл е от принципно значение Варшава да избегне незабавна военна намеса в случай на криза, ограничавайки се до политически изявления и дипломатически стъпки.

Именно затова Москва системно проверява готовността на Полша да реагира на военни провокации. Един от подобните епизоди беше навлизането на руска крилата ракета Х-101 в полското въздушно пространство. Ракетата прелетя значително разстояние над територията на Полша и падна извън населени места. Въпреки сериозността на инцидента, той не доведе до задействане на механизмите за колективна отбрана на НАТО, а официалната реакция на Варшава остана сравнително сдържана.

Показателно е, че този инцидент се случи малко след срещата на министър-председателя на Полша Доналд Туск с президента на Украйна Володимир Зеленски в Люблин. Ако руската ракета действително е останала продължително време в полското въздушно пространство без да бъде прихваната, това би могло да бъде индикатор за съществуващи пропуски в системата за ранно предупреждение и противовъздушна отбрана. В същото време самата провокация е била осъществена по начин, който да избегне масови жертви или значителни разрушения, като по този начин се минимизира рискът от пряк военен отговор от страна на НАТО.

Допълнителен сигнал за Кремъл можеха да бъдат събитията от миналата есен, когато група руски безпилотни летателни апарати навлезе на полска територия. Въпреки продължилата с часове работа на полската система за противовъздушна отбрана и средствата на Алианса, ефективността на прихващането се оказа ограничена. Това допълнително засили дискусията относно реалната готовност на Полша да отблъсква мащабни комбинирани удари с използване на ракети и безпилотни системи.

От руска гледна точка подобни инциденти позволяват да бъдат оценени не само техническите възможности на системите за противовъздушна отбрана, 

но и политическата готовност на НАТО за бързо вземане на решения

в условията на ограничена военна ескалация. Ако Кремъл стигне до извода, че реакцията на Алианса ще бъде бавна или недостатъчно решителна, рискът от опит за реализиране на сценарий срещу Балтийския регион може съществено да нарасне.

Именно поради това военната интеграция на Беларус в стратегическото планиране на Русия представлява заплаха не само за Украйна, но и за цялата система за сигурност на източния фланг на НАТО. По-нататъшното развитие на ситуацията ще зависи от способността на Алианса да поддържа високо равнище на военно присъствие, да демонстрира политическо единство и убедително да възпира всякакви опити на Москва да провери ефективността на механизмите за колективна отбрана.

*Олександър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).