За мнозина датата 9 септември е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество – комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.

А както уважаваният и виден български историк проф. Пламен Павлов казва в едно от интервютата си за БГНЕС: 9 септември е голямата национална катастрофа на ХХ век.

Припомняме думите на проф. Павлов, заявени пред агенцията година по-рано:

Датата 9 септември 1944 г. не трябва да бъде игнорирана, каквато тенденция има през последните години. Тя също така не трябва да бъде дефинирана като черна или положителна, защото злощастните последици от явлението 9 септември са факт. Историците показахме ужасните последици от нея, които не са отшумели и до днес. Политическите психолози трябва да обърнат внимание на феномена 9 септември, защото става дума за много дълбоки психологически промени, които българското общество преодолява много трудно.

Лечението на травмите от 9 септември е по-скоро въпрос за психолозите, а не за историците. Българската нация е тежко поразена от наследството на тази дата, въпреки че това наследство до известна степен вече е преодоляно в информационен и образователен план. Днес никой няма да тръгне да тръби колко велик е Георги Димитров или Вълко Червенков.

След девети България загуби своя суверенитет и днес, когато някои кресливо говорят как сме зависими от Брюксел или Вашингтон, те забравят, че до 1989 г. бяхме подчинени на СССР във всяка една област – от армията до икономиката. До днес сме жертви на влияние, идващо от Путинова Русия. Енергийните проекти от т.нар. „Голям шлем“ са слугинаж към Москва. Трябва да скъсаме с тази политика и зависимости...

Една от най-пагубните за националното ни самосъзнание последици от 9 септември е отказът от националните ни идеали

Историята

В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.

Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. "Народен съд" в края на 1944 г. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от т. нар. "Народен съд" са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.

Оценката

Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е "народно въстание". Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция". След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като "военен преврат". I БГНЕС