На 27 декември, когато честваме Св. Стефан – първия светия, умрял за Христовата вяра, през вече далечната 1872 г. турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Апостола на свободата Васил Левски.
От тогава са изминали 151 години, но трагичните събития през онзи драматичен декемврийски ден са останали святи за българите.
Според информация в писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и в него намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.
Точно тук са заловени от Ловчанската турска полиция Апостола и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч.
Ханчето е изоставено и спира да функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола, а по-късно поемат инициатива за възстановяването му.
Фактор
От тогава са изминали 151 години, но трагичните събития през онзи драматичен декемврийски ден са останали святи за българите.
Според информация в писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и в него намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.
Точно тук са заловени от Ловчанската турска полиция Апостола и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч.
Ханчето е изоставено и спира да функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола, а по-късно поемат инициатива за възстановяването му.
Още от От редактора
159 години от смъртта на Раковски - родолюбецът, прозрял колко убийствена е политиката на московците
Да помним завета му: Вечни мъки ни чакат в железните нокти на Русия...
И след 20 години Кремъл не може да изтрие черното петно от разстрела на Анна Политковская
Покушението над руската журналистка се превърна в едно от най-скандалните убийства в Русия при управлението на президента Владимир Путин
Да помним: Преди 1012 години умира Самуил - най-трагичният български цар
Днес тленните му останки лежат в саркофаг, положен в столичния храм "Света София"