На 27 декември, когато честваме Св. Стефан – първия светия, умрял за Христовата вяра, през вече далечната 1872 г. турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Апостола на свободата Васил Левски.
От тогава са изминали 151 години, но трагичните събития през онзи драматичен декемврийски ден са останали святи за българите.
Според информация в писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и в него намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.
Точно тук са заловени от Ловчанската турска полиция Апостола и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч.
Ханчето е изоставено и спира да функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола, а по-късно поемат инициатива за възстановяването му.
Фактор
От тогава са изминали 151 години, но трагичните събития през онзи драматичен декемврийски ден са останали святи за българите.
Според информация в писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и в него намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.
Точно тук са заловени от Ловчанската турска полиция Апостола и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч.
Ханчето е изоставено и спира да функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола, а по-късно поемат инициатива за възстановяването му.
Още от От редактора
Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски
Видовден е днес - време за справедливост и възмездие
В народния календар това е еквивалентът на "Страшния съд", а произходът му е свързан с легенди и предания от езическите времена
75 г. от пъpвия масов ĸoмпютър в света: Той предрече peзyлтaтa oт пpeзидeнтcĸитe избopи в САЩ
Компютърът прави пpoгнoзa, чe Дуайт Aйзeнxayep щe разбие процентите на кандидата на демократите Aдлaй Cтивънcън. Той прогнозира на два пъти безпогрешно изборните резултати - през 1952 и 1956 г.