ОКСИМОРОНИ
Пенчо Пенчев
1.
Отправям взор към близката далечност.
Над мене пада синкав нощен ден.
Гласът на кратка, мимолетна вечност,
звучи беззвучно някъде у мен.
Живея аз - чист, непорочен грешник,
живот единосъщ и многолик,
светлея като стар, угаснал свещник,
мъждукащ в своя най-безкраен миг.
2.
Живяхме с тебе заедно сами
обзети от жестока доброта,
изгубени в искрящите тъми
на шумна, оживена пустота.
Днес чезнем посред тъмна светлина,
с печална радост всеки е богат,
тече у нас студена топлина,
изгаряме в замръзналия свят.
3.
С награда днес такава съм наказан -
умрял живея и умирам жив.
Просмукан от любовната омраза,
от студ горя нерадостно щастлив.
Уютно ми е в младата ми старост,
вървя неизтощим и уморен,
усмихнат плача в кротката си ярост,
угаснал огън свети вътре в мен.
4.
Битува в мене ведра безнадежност,
застинала в един безмерен миг,
отправям взор към близката далечност,
от дъното на моя светъл пик.
Смирен живея с грозната си хубост,
все мисля, че съм явно неразбран,
криле ми дава кротката ми лудост,
прикрита зад прозрачен параван.
Фактор
1.
Отправям взор към близката далечност.
Над мене пада синкав нощен ден.
Гласът на кратка, мимолетна вечност,
звучи беззвучно някъде у мен.
Живея аз - чист, непорочен грешник,
живот единосъщ и многолик,
светлея като стар, угаснал свещник,
мъждукащ в своя най-безкраен миг.
2.
Живяхме с тебе заедно сами
обзети от жестока доброта,
изгубени в искрящите тъми
на шумна, оживена пустота.
Днес чезнем посред тъмна светлина,
с печална радост всеки е богат,
тече у нас студена топлина,
изгаряме в замръзналия свят.
3.
С награда днес такава съм наказан -
умрял живея и умирам жив.
Просмукан от любовната омраза,
от студ горя нерадостно щастлив.
Уютно ми е в младата ми старост,
вървя неизтощим и уморен,
усмихнат плача в кротката си ярост,
угаснал огън свети вътре в мен.
4.
Битува в мене ведра безнадежност,
застинала в един безмерен миг,
отправям взор към близката далечност,
от дъното на моя светъл пик.
Смирен живея с грозната си хубост,
все мисля, че съм явно неразбран,
криле ми дава кротката ми лудост,
прикрита зад прозрачен параван.
Още от От редактора
Преди 314 г. е роден Жан-Жак Русо, който от своя век каза: Човекът е окован във веригите на институтите
На 28 юни през 1712 г. в Женева се ражда бъдещият влиятелен френски просветител с енциклопедични познания Жан-Жак Русо. Разсъжденията му са толкова радикални за времето си, че романът „Емил или за възпитанието“ е изгорен в Париж, а в Женева и книгата му „Общественият договор“, а в Хага, Париж и Женева горят пред всички „Писма от Юра“, обявени от църквата за „противни на бога“.
Преди 107 години издъхва Венета Ботева - забравена и унижена в свободна България
Едва след като Стефан Стамболов изригва срещу бездушието на българските депутати, успява да накара властта да увеличи пенсията й на 60 лева
Преди 147 години княз Батенберг поема управлението на България след 483 години безнадеждност
В историята ни князът ще остане като по-голям българин от много сънародници, подложили се да служат сляпо на Русия