ОКСИМОРОНИ
Пенчо Пенчев
1.
Отправям взор към близката далечност.
Над мене пада синкав нощен ден.
Гласът на кратка, мимолетна вечност,
звучи беззвучно някъде у мен.
Живея аз - чист, непорочен грешник,
живот единосъщ и многолик,
светлея като стар, угаснал свещник,
мъждукащ в своя най-безкраен миг.
2.
Живяхме с тебе заедно сами
обзети от жестока доброта,
изгубени в искрящите тъми
на шумна, оживена пустота.
Днес чезнем посред тъмна светлина,
с печална радост всеки е богат,
тече у нас студена топлина,
изгаряме в замръзналия свят.
3.
С награда днес такава съм наказан -
умрял живея и умирам жив.
Просмукан от любовната омраза,
от студ горя нерадостно щастлив.
Уютно ми е в младата ми старост,
вървя неизтощим и уморен,
усмихнат плача в кротката си ярост,
угаснал огън свети вътре в мен.
4.
Битува в мене ведра безнадежност,
застинала в един безмерен миг,
отправям взор към близката далечност,
от дъното на моя светъл пик.
Смирен живея с грозната си хубост,
все мисля, че съм явно неразбран,
криле ми дава кротката ми лудост,
прикрита зад прозрачен параван.
Фактор
1.
Отправям взор към близката далечност.
Над мене пада синкав нощен ден.
Гласът на кратка, мимолетна вечност,
звучи беззвучно някъде у мен.
Живея аз - чист, непорочен грешник,
живот единосъщ и многолик,
светлея като стар, угаснал свещник,
мъждукащ в своя най-безкраен миг.
2.
Живяхме с тебе заедно сами
обзети от жестока доброта,
изгубени в искрящите тъми
на шумна, оживена пустота.
Днес чезнем посред тъмна светлина,
с печална радост всеки е богат,
тече у нас студена топлина,
изгаряме в замръзналия свят.
3.
С награда днес такава съм наказан -
умрял живея и умирам жив.
Просмукан от любовната омраза,
от студ горя нерадостно щастлив.
Уютно ми е в младата ми старост,
вървя неизтощим и уморен,
усмихнат плача в кротката си ярост,
угаснал огън свети вътре в мен.
4.
Битува в мене ведра безнадежност,
застинала в един безмерен миг,
отправям взор към близката далечност,
от дъното на моя светъл пик.
Смирен живея с грозната си хубост,
все мисля, че съм явно неразбран,
криле ми дава кротката ми лудост,
прикрита зад прозрачен параван.
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел