Мистификациите в българската история са безброй. Една от тях се случва на днешния ден, 27 април, през 1881 година, когато шведски генерал съставя правителство на България и става премиер. Това е Йохан Казимир Густавович Ернрот.
Той е руски офицер от шведски произход, роден във Финландия, участник в Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението на България Ернрот остава да живее в младата държава и я припознава като своя нова родина. Първо е военен министър (1880-1881), а след това и министър-председател (1881) и министър на вътрешните работи (1881) на Княжество България.
Роден е през 1833 г. в имението Сееста в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия.
Казимир Ернрот участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на XI-та пехотна дивизия. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877). След войната се уволнява от руската армия.
Остава в България като съветник на княз Александър I Батенберг. Като министър-председател на Княжество България се отказва от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на второто Велико народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията подава оставката на правителството. Временно изпълнява длъжността министър на вътрешните работи, след което заминава за Русия. Преди да напусне България споделя с княза, че „му е омръзнало да работи с подли хора“.
В края на живота си се оттегля в Хелзинки, където умира от удар през 1913 г.
Казимир Ернрот няма деца. Наследници на рода му са финландският генерал от Втората световна война Адолф Ернрот и бившият президент на „Нокиа“ и „Кимене“ Казимир Ернрот.
По време на комунистическия режим името му почти не се споменаваше и тачеше, а още по-малко се говореше за факта, че етнически швед се е бил за освобождението на България.
Фактор
Той е руски офицер от шведски произход, роден във Финландия, участник в Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението на България Ернрот остава да живее в младата държава и я припознава като своя нова родина. Първо е военен министър (1880-1881), а след това и министър-председател (1881) и министър на вътрешните работи (1881) на Княжество България.
Роден е през 1833 г. в имението Сееста в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия.
Казимир Ернрот участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на XI-та пехотна дивизия. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877). След войната се уволнява от руската армия.
Остава в България като съветник на княз Александър I Батенберг. Като министър-председател на Княжество България се отказва от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на второто Велико народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията подава оставката на правителството. Временно изпълнява длъжността министър на вътрешните работи, след което заминава за Русия. Преди да напусне България споделя с княза, че „му е омръзнало да работи с подли хора“.
В края на живота си се оттегля в Хелзинки, където умира от удар през 1913 г.
Казимир Ернрот няма деца. Наследници на рода му са финландският генерал от Втората световна война Адолф Ернрот и бившият президент на „Нокиа“ и „Кимене“ Казимир Ернрот.
По време на комунистическия режим името му почти не се споменаваше и тачеше, а още по-малко се говореше за факта, че етнически швед се е бил за освобождението на България.
Още от От редактора
Бурмов става първият премиер на България: Дипломация между турското влияние и руската зависимост
Кабинетът, укрепил основите в устройството на страната, в много отношения се опитва да се освободи от шапката на руското влияние. Управлението е съставено от Батенберг под зоркото око но Русия, а решенията по вътрешнополитическата ситуация са съобразени с вижданията на цар Александър ІІ
Съединените щати честват 250 години държавност
На 4 юли 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимостта на САЩ
Умира Георги Димитров, но истината за неговата роля все още разделя България
77 години след смъртта на Вожда, както още са го наричали, българските историци отказват да направят обективен прочит на живота и делото на Георги Димитров, а Кремъл отказва да разсекрети документи около смъртта му