14 Януари, 2026

Срядата на доносника

Срядата на доносника

Гравюрата на Ари Шефер

Константин Мишев

Велика сряда. Свята сряда. Така наричаме този ден. Юда Искариотски решава да предаде Исус Христос. Някои християни и църкви наричат този ден също Шпионска сряда или Сряда на издайничеството. Аз я наричам 

СРЯДАТА НА ДОНОСНИКА

Неговият профил е отразен в една потресаваща гравюра на холандския художник Ари Шефер, макар че целувката на Юда и арестуването на Исус не става в сряда. Но през този ден е предателството. 

Останалото е една подробност за Юда, но и началото на Христовите страдания, а за нас е Възкресението и спасението. 

Разгледайте гравюрата. Има много класически картини на тази тема, но се спрях на тази творба. Поне на мен ми действа най-силно. 

За първи път Велика сряда е наречена "шпионска сряда" в началото на 19-ти век в Англия и Ирландия. Но това понятие беше използвано и от римския папа. 

Според Евангелието от Матея: 

"Тогава един от дванадесетте ученика, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: „Колко ще ми дадете, ако ви предам Исус?“ Те му предложиха тридесет сребърника и от този момент Юда зачака най-подходящото време, за да им предаде Исус".

   
Сподели:

Коментари (0)

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

НЕБЕСНА ЧИТАНКА

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет