Лозенградската операция е първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война. Тя е част от оперативния план на българското главно командване за разгром на турската източна армия.
Запчонала на 22 октомври 1912 година, по време на тридневните сражение Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия(командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) настъпват срещу силите на османската Източна армия, концентрирани около Лозенград. В централния участък при Гечкинли и Селиолу Първа пехотна софийска дивизия (командващ генерал-майор Стефан Тошев), подпомогната от Конната дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия(командващ генерал-майор Климент Бояджиев), с тежък бой успява да отблъсне османските части, като разделя подразделенията, прикриващи Одрин от основните сили при Лозенград. На 24 октомври сутринта Трета армия се подготвя за окончателното овладяване на Лозенград, но командването установява, че основните османски войски са се изтеглили от града.
На втория ден от операцията частите на Трета българска армия продължават настъплението си към Лозенград, преодолявайки опитите за съпротива. Османското командване включва в боя резервната Седма низамска дивизия и за кратко спира настъплението. След влизането в сражението на български резервни части, Трета бригада на Пета дивизия и Втора бригада на пазената в резерв Шеста пехотна бдинска дивизия(командващ генерал-майор Православ Тенев), масирана българска атака ликвидира съпротивата на османските части, които отстъпват неорганизирано към Лозенград.
Така българите в следствие на първоначалния си устрем завладяват без бой Лозенград и укрепленията му, като са тържествено посрещнати от българското население.
Неслучайно кореспондентът на английския "Дейли Телеграф" възкликва: "Превземането на Лозенград е един от най-големите триумфи, които историята познава". А западната преса, впечатлена от героизма на войните ни, дава на българите определението "прусаците на Балканите".
В чест на епохалната първа победа над някогашния завоевател народният поет Иван Вазов пише стихотворението "Лозенград".
Фактор
Запчонала на 22 октомври 1912 година, по време на тридневните сражение Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия(командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) настъпват срещу силите на османската Източна армия, концентрирани около Лозенград. В централния участък при Гечкинли и Селиолу Първа пехотна софийска дивизия (командващ генерал-майор Стефан Тошев), подпомогната от Конната дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия(командващ генерал-майор Климент Бояджиев), с тежък бой успява да отблъсне османските части, като разделя подразделенията, прикриващи Одрин от основните сили при Лозенград. На 24 октомври сутринта Трета армия се подготвя за окончателното овладяване на Лозенград, но командването установява, че основните османски войски са се изтеглили от града.
На втория ден от операцията частите на Трета българска армия продължават настъплението си към Лозенград, преодолявайки опитите за съпротива. Османското командване включва в боя резервната Седма низамска дивизия и за кратко спира настъплението. След влизането в сражението на български резервни части, Трета бригада на Пета дивизия и Втора бригада на пазената в резерв Шеста пехотна бдинска дивизия(командващ генерал-майор Православ Тенев), масирана българска атака ликвидира съпротивата на османските части, които отстъпват неорганизирано към Лозенград.
Така българите в следствие на първоначалния си устрем завладяват без бой Лозенград и укрепленията му, като са тържествено посрещнати от българското население.
Неслучайно кореспондентът на английския "Дейли Телеграф" възкликва: "Превземането на Лозенград е един от най-големите триумфи, които историята познава". А западната преса, впечатлена от героизма на войните ни, дава на българите определението "прусаците на Балканите".
В чест на епохалната първа победа над някогашния завоевател народният поет Иван Вазов пише стихотворението "Лозенград".
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел