На днешната дата преди 115 години управлението на Княжество България се поема от второто правителство на Рачо Петров. Съставено почти изцяло от дейци на Народно-либералната (стамболовистка) партия и опряно на нейната подкрепа в XIII Обикновено народно събрание, краткото му управление – до 23 октомври 1906 г., се схваща като част от продължилия до 1908 година Втори стамболовистки режим.
Основната тежест във външната политика на премиера Рачо Петров е стремежът му да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, потушено броени месеци след идването му на власт.
Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивно-либералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция.
Стремежът на Рачо Петров да модернизира армията, обаче, води до редица негативни последици за страната. Въпреки че мандатът му съвпада с годините на най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в страната в половинвековния период на свободна България, свръхразходите за въоръжаване довежда до увеличаване на данъчното бреме, остро социално недоволство и огромна задлъжнялост на държавата. От тази ситуация се облагодетелстват висши представители на администрацията за смета на масата в българското общество. Ширещата се корупцията постепенно обхваща и членове на самия кабинет. Многобройните злоупотреби, сред които най-голямата е аферата „Шарл и Жан“, довежда и до оставката на кабинета на Рачо Петров.
След него управлението на България се поема от правителство, начело с лидера на Народно-либералната партия Димитър Петков.
Фактор
Основната тежест във външната политика на премиера Рачо Петров е стремежът му да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, потушено броени месеци след идването му на власт.
Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивно-либералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция.
Стремежът на Рачо Петров да модернизира армията, обаче, води до редица негативни последици за страната. Въпреки че мандатът му съвпада с годините на най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в страната в половинвековния период на свободна България, свръхразходите за въоръжаване довежда до увеличаване на данъчното бреме, остро социално недоволство и огромна задлъжнялост на държавата. От тази ситуация се облагодетелстват висши представители на администрацията за смета на масата в българското общество. Ширещата се корупцията постепенно обхваща и членове на самия кабинет. Многобройните злоупотреби, сред които най-голямата е аферата „Шарл и Жан“, довежда и до оставката на кабинета на Рачо Петров.
След него управлението на България се поема от правителство, начело с лидера на Народно-либералната партия Димитър Петков.
Още от От редактора
Славен ден: Преди 1215 години кан Крум разбива византийците на Никифор I
Битката при Върбишкия проход е грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год., който пада убит по време на бран
Да си спомним за Висоцки - бардът, когото властта не можа да накара да замълчи
Истината за неговата кончина едва ли някога ще излезе наяве, но за хората, които са го познавали и обичали, Висоцки ще остане завинаги “войн”, а песните му - "безсмъртни"
Памет за Васил Друмев – възрожденецът, белязал литературата, църквата и държавата
Писател, държавник и духовен водач, той е останал в българската история като Климент Търновски