На днешната дата преди 115 години управлението на Княжество България се поема от второто правителство на Рачо Петров. Съставено почти изцяло от дейци на Народно-либералната (стамболовистка) партия и опряно на нейната подкрепа в XIII Обикновено народно събрание, краткото му управление – до 23 октомври 1906 г., се схваща като част от продължилия до 1908 година Втори стамболовистки режим.
Основната тежест във външната политика на премиера Рачо Петров е стремежът му да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, потушено броени месеци след идването му на власт.
Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивно-либералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция.
Стремежът на Рачо Петров да модернизира армията, обаче, води до редица негативни последици за страната. Въпреки че мандатът му съвпада с годините на най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в страната в половинвековния период на свободна България, свръхразходите за въоръжаване довежда до увеличаване на данъчното бреме, остро социално недоволство и огромна задлъжнялост на държавата. От тази ситуация се облагодетелстват висши представители на администрацията за смета на масата в българското общество. Ширещата се корупцията постепенно обхваща и членове на самия кабинет. Многобройните злоупотреби, сред които най-голямата е аферата „Шарл и Жан“, довежда и до оставката на кабинета на Рачо Петров.
След него управлението на България се поема от правителство, начело с лидера на Народно-либералната партия Димитър Петков.
Фактор
Основната тежест във външната политика на премиера Рачо Петров е стремежът му да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, потушено броени месеци след идването му на власт.
Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивно-либералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция.
Стремежът на Рачо Петров да модернизира армията, обаче, води до редица негативни последици за страната. Въпреки че мандатът му съвпада с годините на най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в страната в половинвековния период на свободна България, свръхразходите за въоръжаване довежда до увеличаване на данъчното бреме, остро социално недоволство и огромна задлъжнялост на държавата. От тази ситуация се облагодетелстват висши представители на администрацията за смета на масата в българското общество. Ширещата се корупцията постепенно обхваща и членове на самия кабинет. Многобройните злоупотреби, сред които най-голямата е аферата „Шарл и Жан“, довежда и до оставката на кабинета на Рачо Петров.
След него управлението на България се поема от правителство, начело с лидера на Народно-либералната партия Димитър Петков.
Още от От редактора
Преди 1040 години българите побеждават византийците при Траянови врата, Василий II се спасява с бягство
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г
Славната битка на цар Самуил преди 1024 години, когато превзема Адрианопол
С победата над града българският цар нанася тежък удар по византийските опити за инвазия в българските земи. Цар Самуил прави почти невъзможното, удържа разпокъсана България да не бъде взета от Византия години наред.
Преди 83 години Цар Борис III за последно се среща с Хитлер
За първи път фюрерът е ядосан по време на срещите си с българския държавник, когото много уважавал, раздялата е хладна, а само след две седмици Борис III умира