Небесна читанка

Георгиос Сеферис
 
…И Саламин, която толкова 
стенания ни донесе. 
  ЕСХИЛ: ПЕРСИ.
 
Понякога слънце пладнешко, 
друг път - със шепи ситен дъжд. 
И брегът, пълен с отломки от древни амфори. 
Ниски колони. Само „Свети Епифаний“2 
сочи смътно заровената някогашна мощ 
на златната империя.
 
Нови тела оттука минаха, влюбени. 
Пулсират заливките, розовите раковини и ходила, 
които тичат смело по водата, 
прегръдките, разтворени за сливане в страстта. 
Господ върху големи води, 
над този брод.
 
Тогава дочух стъпки по крайбрежния чакъл. 
Лица не видях. Когато се обърнах, си бяха отишли. 
Но гласът, тежък като стъпките на вол, 
остана там в вените на небето, 
в люлеенето на морето, 
в крайбрежния чакъл - винаги, вечно:
 
„Земята няма дръжки, 
та да я сложат на гърба си и я отнесат, 
нито пък могат, колкото и да са жадни, 
да подсладят морето с грам вода.
 
Тези тела, 
направени от пръст, която не познават, 
имат душа. 
Събират сечива, за да сменят душите си, 
няма да могат, само ще ги уморят, 
ако душите можеха да не се връщат. 
Класът налива бързо житно зърно 
и бухва бързо на мъката маята, 
за малко време вдига глава злото, 
и болната глава, която се изпразва, 
и тя се пълни бързо с лудост. 
„Има един остров…“3
 
Приятели от другата война, 
на този пуст, облачен бряг 
мисля за вас сега, когато свечерява - 
за тез, които паднаха в боя, 
и за онез, които видяха зората 
с очи, покрити от сланата на смъртта 
или сред самотата дива под звездите, и 
усетиха над себе си - големи, теменужни - 
очите на огромното унищожение; 
и за онези, които казваха молитва, 
когато нажежената стомана режеше корабите: 
„Господи, помогни ни да си спомняме 
как почна този див убийствен ужас: 
грабеж, лукавство, интерес, 
пресъхване на любовта. 
И помогни ни, господи, да ги изкореним…“4
 
- А сега по-добре е да забравим тука, 
на този едър пясък; 
да, думите са безполезни. 
Може ли да се промени умът на силния? 
Кого той ще послуша? 
Всеки за себе си мечтае и не чува 
стона на другите.
 
- Да, но вестителят се е затичал и 
колкото да е дълъг пътят му, ще донесе 
на тез, които искаха да вържат с вериги 
Хелеспонта, 
ужасното известие от Саламин.
 
Гласът господен над водите: 
„Има един остров…“
 
Превод: Стефан Гечев
 
Бележки:  
1 Стихотворението е написано против
английската окупация на Кипър. (бел. пр.) 
2 Древна християнски базилика на о-в Саламин. (бел. пр.) 
3 „Има един остров…“ - това е началото на разказа
на вестителя пред персийската царица
за поражението на персите в морсокто сражение при Саламин,
в трагедията „Перси“ на Есхил. (бел. пр.) 
4 „И помогни ни, Господи, да ги изкореним…“ - думи, произнесени от
английския адмирал лорд Хю Белесфорд преди
морското сражение във Втората световна война.
Лордът загинал в битката за Крит с хитлеристите. (бел. пр.)