Фигурата на Миодраг Давидович - „Дака“ разтърси политическия терен в Северна Македония, предаде БГНЕС.

Поводът са твърдения, че фирма, свързвана с него, е включена в държавните планове за енергийни обекти, което отприщи остра размяна на обвинения между власт и опозиция в Скопие. Но случаят далеч не се изчерпва с една фирма и един проект. Той отваря по-широк въпрос за мрежите на влияние, които се движат между бизнес, политика, църква и геополитика в региона.

Давидович не е случаен предприемач, а една от най-противоречивите фигури в Черна гора и Западните Балкани. Името му от години е свързано едновременно с голям бизнес, политическо влияние, църковни мрежи и тежка корупция, съмнителни сделки и задкулисни зависимости.

Роден е през 1957 г. в Никшич. Професионалният му път започва в големия стоманодобивен комбинат в града, едно от ключовите индустриални предприятия в Черна гора, където около 12 години работи като икономист и финансов мениджър. През 1992 г. създава семейната компания „Neksan“, чрез която навлиза в търговията с петролни продукти, строителството, недвижимите имоти и производството на алкохолни напитки, а дейността му постепенно се разширява в Черна гора, Сърбия и Република Сръбска.

По-късно името му отново се свързва с комбината в Никшич, този път в контекста на участие в управлението и опити за възстановяване на производството след войните в бивша Югославия, започнати от режима на Слободан Милошевич. Още през 90-те години обаче профилът на Давидович излиза извън рамките на бизнеса. Той е бил началник на Центъра за сигурност в Никшич и министър в правителството на т.нар. Сръбска автономна област Херцеговина, военнополитическа структура от времето на сръбската агресия на територията на бивша Югославия и по-специално в Босна и Херцеговина.

След 2000 г. Давидович дълго остава в сянка като финансист на опозиционни среди в Черна гора. Свързван е с подкрепа за просръбския Демократичен фронт и други движения срещу партията на Мило Джуканович. По-късно застава начело и на собствената си партия „Народно движение“, изградена върху консервативен и популистки профил и върху защитата на сръбската общност в Черна гора.

Особено важна за общественото му тежест е връзката със Сръбската православна църква (СПЦ). Давидович е представян като един от големите ѝ дарители и ктитори. Финансира реставрацията на манастира Острог, строежа на манастира „Св. Сава“ в Голия и подпомага изграждането на църкви в Черна гора, Сърбия и Република Сръбска. Това му носи не само църковни отличия, но и сериозна тежест в общественото пространство.

Тази линия е важна и по друга причина. В региона Сръбската православна църква не е само религиозна институция, а и един от основните инструменти на великосръбския проект на Белград, известен като „Сръбски свят“ - концепция за политическо обвързване на сръбските общности извън Сърбия, считана от мнозина експерти за опасност за стабилността на региона.

Давидович е част и от друга, още по-сериозна мрежа. Той е поддържал контакти с руския депутат Олег Лебедев и с генерал Леонид Решетников, бивш високопоставен офицер от руското външно разузнаване (СВР), свързван с операции за влияние на Балканите. Тези връзки очертават директния канал към Москва. Паралелно с това има твърдения, че Давидович е използвал контактите си в Русия за финансиране на опозицията в Черна гора, в контекста на опита за преврат в страната през 2016 г. и на борбата срещу евроатлантическата интеграция.

Тази мрежа има ясно регионално измерение. Режимът на Александър Вучич от години действа като дестабилизиращ фактор в Западните Балкани, опитвайки се да проектира влияние извън Сърбия чрез политически натиск, медийно въздействие, църковни структури, икономически зависимости и националистически наративи. Проектът „Сръбски свят“ често е сравняван с „Руски свят“. В Босна и Херцеговина това се вижда ясно в постоянната подкрепа за Милорад Додик и в ерозията на държавните институции в Сараево. В Черна гора натискът минава през просръбски партии, СПЦ и споровете за идентичност и държавност. В Северна Македония влиянието е по-малко директно, но също стъпва върху мрежи от политическо, медийно и икономическо присъствие, които захранват нестабилността.

Успоредно с това около Давидович от години се трупат обвинения. Той е свързван с контрабанда на горива и цигари през 90-те, със съмнителни сделки с държавни предприятия и с финансови злоупотреби. Бил е арестуван, но впоследствие е помилван от президента Момир Булатович. През 2023 г. САЩ го санкционираха за корупция и зловредно влияние в региона.

Точно този тежък биографичен и политически багаж обяснява защо името му днес предизвиква силен отзвук в Северна Македония. Скандалът се разгоря около твърдения, че фирмата „Хронос сум“, свързвана с Давидович, е включена в годишния план за изграждане на енергийни обекти за 2026 г. Така той се превърна в нова линия на сблъсък между Социалдемократическия съюз (СДСМ) и правителството на Християн Мицкоски.

Говорителката на СДСМ Богданка Кузеска, цитирана от FRONTLINE.MK, твърди, че „Хронос сум“, свързвана с Давидович, е включена в държавните енергийни планове, въпреки че той е в американския санкционен списък. По думите ѝ това е „огромен скандал“ и доказва, че властта влиза в съмнителни бизнес отношения с противоречиви фигури. СДСМ използва случая и за политическа атака срещу ВМРО-ДПМНЕ, като заявява, че хора, които преди са нападали Давидович, днес му отварят вратата към македонската енергетика.

Същата линия се вижда и в публикацията на „Макфакс“, където генералният секретар на партията Александър Димитриевич представя казуса като ново доказателство за „бизнес мрежата на Мицкоски“. Според тези твърдения „Хронос сум“ е част от офшорна структура, която минава през Черна гора и Панама, а компанията притежава над 900 хектара земя в района на Щип, предназначени за изграждане на фотоволтаици.

Най-показателна е реакцията на властите в Скопие, цитирана от „365 степени“. Там ВМРО-ДПМНЕ не отрича, че темата е проблемна, но пренасочва удара към СДСМ и бившия премиер Зоран Заев. Партията твърди, че ще използва всички законови средства, за да спре инвестицията, но едновременно с това представя Давидович като „бизнес партньор на Заев“ и вписва случая в старата схема на обвинения срещу предишната власт.

В този контекст е ключова фигурата на енергийния министър Саня Божиновска, около която още през 2024 г. избухна политически скандал. Разкритие на БГНЕС показа, че Божиновска е подала декларация за българско гражданство през 2004 г., в която собственоръчно е заявила българско самосъзнание и произход. Темата беше повдигната и в парламента в Скопие, където премиерът Християн Мицкоски бе попитан дали ще я освободи, след като според опозицията е подвела обществото. Мицкоски тогава не само я защити, но и заяви, че за него е „истинска привилегия“ тя да бъде част от правителството и дори я определи като „много по-голям македонец от всички вас“.

Включването на фирма, свързвана с Давидович, в ресора, който Божиновска ръководи, неизбежно усилва скандала и му придава по-голям политически заряд.

Допълнителен смисъл на случая придава и присъствието във властта на вицепремиера Иван Стоилкович. Той е известен с откритата си подкрепа за великосръбския проект „Сръбски свят“, както и с антиевропейски и проруски позиции. Това го поставя в пряка идейна близост с линиите на влияние, които се разгръщат през Белград и Москва в региона. Още по-показателен е и семейният контекст: дъщеря му Сандра Стоилкович е „програмен координатор“ във финансирания от руската държава Фонд за обществена дипломация „Александър Горчаков“, създаден с благословията на Владимир Путин.

Присъствието на подобни фигури във властта подсказва, че казусът „Дака“ не е случайност, а се вписва в мрежа от политически, сръбски и руски зависимости.

Така спорът отдавна надхвърли рамката на един енергиен проект. В Северна Македония Давидович не се чете като име на инвеститор, а като символ на непрозрачен капитал и балкански мрежи, в които бизнесът, политиката и геополитиката се преплитат. | БГНЕС